ПОВЪРТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЪРТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. повъртѐли, прич. мин. страд. повъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. повъртѐни, св., прех. 1. Въртя малко, известно време; повъртам. Понякога, когато съвсем не знае какво да прави, той се отбива в училището да поговори с учителите, да погледа картата, да повърти глобуса... Елин Пелин, Съч. IV, 261. — Жалко, че те викат трудовак, а не войник .. Гледай да повъртиш и пушка в ръката си, а не само кирка и лопата. К. Калчев, ЖП, 276 Повторих въпроса си .. Той взе да ми разправя за някакви цигари, една история, която нямаше нищо общо с моя въпрос .. повъртях го още четвърт час, но нищо съществено не измъкнах. Н. Драганов, ТМС, 101. Като ся свести, той повъртя насам-натам мътните си очи и като загледа Пометка, каза му със слаб глас: — Пометко! Жив ли е Вълко? В. Друмев, НФ, 42.
2. Само несв. Въртя малко от време на време, понякога. Че се спуснах / през селото, / да те видя / на хорото / как го кършиш / повъртяваш. Ц. Церковски, Съч. II, 134.
3. Непрех. Остар. и диал. В съчет. с предл. с и същ. глава. Завъртам, кимвам глава малко, обикн. като израз на някакво чувство или като условен знак за нещо. Като я Павел съгледа, / той ѝ със глава повъртя, / ала са тя не усети, / право с мастори отиде / .. / Мастор си аршин подвърли, / че ѝ сянката умери, / че я у моста заджизди. Нар. пес., СбВСт, 18. Старецът, като издума тези думи, зе да му трепери брадата, повъртя с глава и вместо да проговори, заля ся със сълзи и си затули очите с две ръце. Ц. Гинчев, ДТ, 12. повъртявам се, повъртя се страд. от повъртявам в 1 и 2 знач.
ПОВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; повъртя̀ се св., непрех. 1. Въртя се малко, известно време; повъртам се, повъртвам се. Прозорецът на
партерния етаж както винаги бе отворен, но Юлия никаква не се виждаше. Момчетата се повъртяха отдолу, почакаха, после тихо, но настойчиво подсвирнаха. П. Вежинов, СО, 46. Тя беше седнала по-настрани. Повъртях се около нея и срам не срам, изтърсих се, знайш, до нея. И. Петров, НЛ, 60. Повъртя се Досю една година във Ведрово — след като го изключиха от стопанството, после замина за Толбухин. А. Гуляшки, СВ, 19. Но тя [развратната жена] е много по-малко достойна за осъждане, нежали оная, която е предала себе си на едного, но предала са е не от любов или привързаност, а защото е мислила да живее разкошно и да са повърти пред съседите си със своите накити, т.е. която е продала себе си за дрипеле. Л. Каравелов, Съч. VIII, 87-88.
2. Само несв. Въртя се малко от време на време, понякога.
◊ Повъртявам / повъртя на пръст<а си> някого. Разг. Разигравам някого малко, известно време; поразигравам. Това трябваше да се очаква — каза Бурназов. — Среднякът сега ще ни повърти на пръст известно време. И. Петров, МВ, 24. Повъртявам / повъртя опашка. Разг. 1. Подмазвам се на някого, лаская го малко и за кратко време. 2. Пренебр. За жена — за кратко време или понякога предизвиквам мъжете с леконравно, предизвикателно поведение; пофлиртувам. Стринка Гуна .. На̀, хортуваш, а задиряш из бостанчетата Кондева Милкана .. Стайко .. Хе, задирям... що да не задирям... На̀, и ти като повъртиш опашка... Току тъй не може... ха-ха ха! Ц. Церковски, ТЗ, 131.