ПОВЪРХЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЪ̀РХЕН, ‑хна, ‑хно, мн. ‑хни, прил. Остар. Повърхностен (в 1 и 2 знач.); повърхнен, повършен. Под свличания се разбират бавни смъквания на повърхни земни маси от по-високи към по-ниски места. Геол. IХ кл, 53. В полярните области и по високите планини снежната покривка не се стопява през цялата година. Денем през късото лято се разтапя само повърхният слой на снега. Геогр. VIII кл, 1965, 85. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания, а от такива познания излизат умове вятърничеви, разсъждения криви. У, 1871, бр. 1, 85. Не ни са види никак логично решението, дето е оставено на всеки учител да си избира сам учебника за изучавание на язика.. Ние бихме желали да знаем на какви основи г-да учителите са си позволили да дадат толкова слободно и повърхно решение на един такъв важен въпрос по язика ни! Лет., 1876, 175.