ПОВЪРХНЍНЕН

ПОВЪРХНЍНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Физ. Който се отнася до повърхнина; повърхностен. Силите на молекулното взаимодействие са причина за особеното състояние на повърхнинния пласт на течността. Физ. IХ кл, 1958, 50. Повърхнинната плътност е най-голяма на заострените части на проводника. Физ. Х кл, 1958, 57. Под действието на повърхнинното напрежение течността изпитва известно допълнително налягане, наречено вътрешномолекулярно. Ст. Станчев, Х, 18. Повърхнинна сила. Сила, която действува върху повърхността на едно тяло. Е. Джаков, ЛФ, 67.

2. Прен. Езикозн. Който се отнася до повърхнинна структура. Същинските възвратни изречения не могат да образуват пасив (макар че имат обект), защото рефлексивизирането на обекта сигнализира идентичност със субекта и с това маркира, че повърхнинният субект извършва действието сам (върху себе си). ИИБЕ, 1972, кн. 21, 252.

Повърхнинна структура. Езикозн. В генеративната трансформационна граматика — производна езикова структура, изразявана от външни, формални езикови средства (фонетични и синтактични) и получена обикновено чрез преобразуване на началната, дълбока (смислова) структура. Противоп. дълбока структура. Ако върху дълбоката структура не са извършени синтактични операции (преобразувания), тя външно съвпада с повърхнинната и отделянето на дълбока и повърхнинна структура се оказва излишно. ЕСБЕ, 583. Термините "субект" и "обект" тук ще се употребяват в познатия смисъл — като названия на определени формални отношения в дълбоката и повърхнинната структура. ИИБЕ, 1972, кн. 21, 246.

Списък на думите по буква