ПОВЪРХНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЪ̀РХНОСТ, ‑тта̀, ж. 1. Обикн. ед. Bъншна, най-горна, покриваща страна или слой, пласт на нещо; повърхнина. Той [Симеон] дойде до голямата си работна маса от масивно черно дърво и сложи дланите си върху лъскавата ѝ повърхност. А. Гуляшки, ЗВ, 475. По необозримата лазурна морска повърхност трептяха безброй светлини, оглеждаше се в нея и самото слънце. Д. Талев, С II, 208. Такива страшни и пустинни, но само без езерата, но в много по-големи размери, трябва да бъдат кратерообразните циркуси, които се забележват на повърхността на месечината. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. Учените не ся задоволяват издирванието само на повърхността на земята, но те прилежно ся трудят да открият какво има и във вътрешността ѝ. ИЗ 1874-1881, 187. Този начин [варене на водна баня] се използува широко в диетичната кухня, защото продуктите не се прегряват, на повърхността им не се образува корица и те стават по-лесно смилаеми. Л. Петров и др., БНК, 47. Различава се [на черния дроб] изпъкнала диафрагмена повърхност и друга, насочена към стомаха и червата — органна.. повърхност, която е неравна. А. Гюровски, АЧ, 225. Земна повърхност. Водна повърхност. Огледална повърхност. Гладка повърхност. Грапава повърхност. ● Обр. B творбите на импресионистите .. ние долавяме един друг основен недъг на този кръг художници: пренебрегването, унизяването, обезличаването на човека, който се свежда просто до сложна повърхност, до външна обвивка, предназначена да отразява единствено игрите на въздуха и светлината. Изк., 1950, кн. 3, 211. // Обикн. със съгл. опред. Най-горната част на земята с нейните грапавини, неравности или равни места; повърхнина.
Милан не искаше по никакъв начин да отстъпи тия ливади, готов в краен случай в замяна на тях да даде на България на друг пункт по границата едно съответствующо на тяхната повърхност място. С. Радев, ССБ I, 433. По форма на повърхността си e [Коста Рика] тясна и издължена. На нея има 120 вулкана, .. голяма част от планинските върхове надвишават 3 000 метра. СТ, 2003, бр. 18, 37.
2. Прен. Само ед. Външната, видима страна на нещата, проявите, думите и под., която човек възприема, разбира бързо и лесно, за разлика от вътрешната, съществената. Под повърхността на статията .. обаче се крие в доста размазана форма капитуланството пред трудностите. В. Йосифов, Избр. тв. I, 65. Така наречената документална журналистика ( .. ), .. се занимава .. само с онова, което е на повърхността, което принадлежи към "изследване на потребителя". Съвр., 2000, бр. 3, 503. Според древните законоучители доста е да види человек една стая от къщата, която ще са купи, а според по-новите, нужно е да види сичките .. Онзи, който гледа по повърхност, ще му са стори, че има двоемислие между древните и по-нови законоучители. ДЗОИ III (превод), 8. Защото — нека погледът не спре / върху повърхността — да разберем добре какво е гений! К. Христов, ЧБ, 217.
3. Спец. Външна част на геометрично тяло и др., която го ограничава, отделя от пространството и от другите тела; повърхнина. Монж имал щастието да открие съществените свойства на пространството, ограничено от повърхности, поддаващи се на строги определения. Матем., 1966, кн. 6, 3. Реакциите между твърди вещества и изобщо между веществата, разделена с гранична повърхност (например несмесващи се течности, твърдо и течно вещество и др.), се извършват сравнително най-бавно. Хим. XI кл, 1965, 35. Ако обаче течните товари имат свободна повърхност, т.е. не запълват догоре помещението, при наклоняване те се преливат към страната на наклоняването. Й. Пращинков, ТК, 167.
4. Обикн. ед. Територия, площ, пространство; повърхнина. Но защото тая карта представлява едната половина на земята, затова не можем тука да броим градусите на сичката повърхност около равноденника. П. Кисимов, ОА (превод), 30. По един общедостъпен начин в нея [книжката] са изложени някои земеописателни познания, исторически и характеристически чeрти на повечето народи, които населяват земната повърхност. С. Бобчев, ПОС (превод), б.с. Тих вятър сбира сега прохладата си от околните повърхности на гьола и вее да разхлади печалните си гости. Ил. Блъсков, ИС, 107.
5. Спец. Със съгл. опред. Предмет ( обикн. съоръжение, инструмент, уред или част от машина, механизъм, орган и др.), с който се извършва дадена производствена дейност или върху който протича някакъв процес. Механичното сортиране или пресяване се състои в преминаване през отвори на твърди пресевни повърхности, наречени сита, на частиците на пресявания материал, които са с по-малки размери от размерите на отворите. Д. Христов, СПМ, 289. Охлаждащи повърхности за едно помещение са всички строителни елементи, които граничат с по-студени съседни помещения или със студения въздушен въздух. Й. Вучев и др., О, 20. Скоростта на потока около самата нагрявана повърхност практически е равна на нула. В. Баум и др., МП, 396. Алвеолите са микроскопични .. Броят им при възрастен човек възлиза на около 750 милиона, а общата им дихателна повърхност е 55 кв. м. Анат. VIII кл, 94. Най-после съвременният кон е едро животно, зъбите на което имат сложни гънки от емайл на дъвкателната повърхност. ОБиол. X кл, 144. Изпарителна повърхност.
6. Стесн. Само мн. Остар. Високи горни части на планина; връх1, връхнина3. Тя [синевата] на юг се сливаше с някакви неравни мъгливи повърхности, вероятно Стара планина или нейните клонове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Предвестниците на слънцето, леките облаци, които биле гонени от северния вятър, захванале да слазят от повърхностите на Витоша. Л. Каравелов, Съч. II, 124.
◊ Плъзгам се / плъзна се по повърхността на нещо. Книж. Не вниквам дълбоко в същността или причините, смисъла на нещо, а се ограничавам с неговото външно, повърхностно разглеждане. За съжаление обаче, все още много наши драматурзи се плъзгат по повърхността на явленията, боят се да не затънат в душата на героя .., движат се отгоре-отгоре по сюжета. Т, 1954, кн. 6, 48-49. Авторът има съзнание за голямото, типичното, но поради творческа незрялост или непознаване на материала, не успява да индивидуализира, плъзга се по повърхността на проблемите, минава от предмет на предмет, без да спре трайно вниманието си върху даден обект. С, 1951, кн. 1, 186.