ПОГАВРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ВРЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; пога̀вря се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Обикн. с предл. с. Извършвам гавра спрямо някого или по отношение на нещо. Веднъж, когато господин поддиректорът се опита да се погаври с нас и го прекали, по обичая си, не се сдържах и му казах: — Вие сте много остроумен, господин поддиректоре. Е. Манов, ПЯ, 130. — Ама той, като е нямал намерение да вземе момичето, защо го е лъгал, защо се е погаврил с него? Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. — Те подиграха цялото село, цялата околия .., погавриха се с народа... — С кой народ са се погаврили? Нали видя народът как посрещаше всичко със смях и ръкоплескания! Г. Караславов, СИ, 59. Мръсните истини са толкова много в тая страна, в това общество, което се погаври с него, с кръвта и паметта на падналите по бойните полета. Ем. Станев, ИК III и IV, 290. ^● Обр. Какви удари силни и тежки / на Злото, що с теб се погаври, / с честта и със правдата твоя, / о, Родино моя! Ив. Вазов, Съч. V, 87.