ПОГАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀ЖДАМ1, ‑аш, несв.; погодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Преднамерено създавам, причинявам някаква неприятност някому или му устройвам нещо, обикн. неочаквана лоша шега, скроявам, погодявам1. — Дочка откраднала ремъка на Нейко. — Нейко от бързина, по-скоро да прескочи Дочкиния вратник, си е забравил пояса. Дочка излезе на двора и като разбра какво са ѝ погодили, разсърди се. К. Петканов, МЗК, 173. — Щом влезеше в класа .., казваше: "Хайде, излизай". Защото какво ли не му погаждах. Ив. Сарандев, ЕС, 29. Момичето вървеше бавно и носеше внимателно една котелка, .. — Еврейка! — извика чипоносият дебелан Йордан, .. — А̀ да ѝ погодим нещо! Е. Коралов, ДП, 10. погаждам се, погодя се страд.
◊ Погаждам / погодя <някакъв> номер някому. Разг. Устройвам лоша шега на някого, причинявам му някаква неприятност. Ала аз неусетно освободих краката си и той се търколи на пода .. След представлението Сарафов се обърна към мене: — А бе, сине, защо ми погоди този номер? Ив. Димов, АИДЖ, 122. — Произшествие — виновно повтори той, .. — на господин капитана са откраднали униформата .. — Кажи сега какво да правим. Мамицата му, никой досега не ми е погаждал по-мръсен номер. В. Нешков, Н, 105-106.
ПОГА̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; погодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Възстановявам добрите отношения, разбирателството между скарани, сърдити или враждебно настроени хора; помирявам, сдобрявам, спогаждам, сговарям, погодявам2, погодвам. Според някои слабости на характера си [г-н Бурмов] отчужди ся от народа, а днес и от единствените си тука покровители и не би никак възможно да ги погодим. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 79. Караа се до две малки моми — / едната йе Гюлме мала мома, / другата йе Гюлмината дружка. / Иди, царю, иди, погоди ги. Нар. пес., СбНУ VII, 26. За нищо се бракя не скарая,/ скарая се за две мили сестри, .. / Погажда ги село и селяне, / погажда ги нийна стара макя, / погаждаа кметове, членове! Нар. пес., СбНУ ХLV, 358. ● Обр. Как погаждате двете си музи, / една с лира, а друга с пергел? Н. Марангозов, НПС, 107.
2. Поучавам, посъветвам, наставлявам; погодявам2, погадвам. Майка Косана погодила, .. / — Косане ле, млад юначе, / не си ери ранен коня / към Софийско равно поле, / ще те видят софиянци, / .. / ще та хванат, ще та сечат. Нар. пес., СбВСт, 117. Синка майка погодила: / — Мой мил синец, / а що садиш, та не търсиш, / та не търсиш да са жениш. Нар. пес., СбНУ VI, 6. погаждам се, погодя се страд. от погаждам във 2 знач.
ПОГА̀ЖДАМ СЕ несв.; погодя̀ се св., непрех. 1. Само несв. Разг. Живея, работя, общувам с някого добре, в разбирателство, сговорно; разбирам се, сговарям се, спогаждам се. С братята си,.., Пинтата не се погаждаше така, както се погаждаха със Стойко. Г. Караславов, ОХ II, 27. Турлачката свъси дебелите си вежди: — Казват, че не се погаждал с тъща си и с тъст си. — Не видох такова нещо. Ст. Даскалов, СЛ, 147. Йордан. Кака Марина погажда ли се с него? Тя е много заядлива. Баба Славка. Защо да не се погажда, какво има да делят. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 188. Кога са мъж и жена погаждат, секи ден имат сватба вкъщи; а кога са не погаждат, секи ден имат войска вкъщи. Послов., П. Р. Славейков, СК, 52. ● Обр. — Ти какво правиш? Погаждаш ли се със самотията? Елин Пелин, Съч. II, 20. Нито с математиката се погаждам, нито с литературата, нито пък с езиците. Д. Кисьов, Щ, 268.
2. Диал. Преставам да се карам с някого, да му се сърдя, възстановявам добрите си отношения с него; сдобрявам се, помирявам се. Децата следваха вършачката, вряха се навсякъде, тичаха, спъваха се, падаха и ставаха, бързо се скарваха и още по-бързо се погаждаха. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 298.
3. Диал. Постигам съгласие по определен въпрос с някого; споразумявам се, разбирам се, уговарям се, спогаждам се. — Ти едно време беше хвърлил око на тази ливада. Само че малко даваше, искаше да ме заколиш с трион. Сега е време да се погодим приятелски. Пара̀ не ти искам. А. Каралийчев, НЗ, 16. Потърсиха Тодора в казармата, дано с добром се погодят, да я вземе. Ц. Церковски, Съч. III., 196. — Тѐ ти късмет — подръпнал кравата Мадовият съсед. — Ей и тоя иска да я купува, па още не сме се погодили — обърнал се той към Мадо. Кр. Григоров, Р, 31.
4. Диал. Главявам се (в 1 знач.); ценявам се, спазарявам се. Заявяват желание да се погодят за слуги и за идущата година. К. Шапкарев, Р, 30.
◊ Погаждаме се като кисело мляко в бутаница; погаждаме се като кисело мляко в софийска паница. Диал. Ирон. Изобщо не се погаждаме, разбираме. Погаждаме се като куче<то> и котка<та>. Разг.; Погаждаме
се като кучето и мачката; погаждаме се като мачка и поганец. Диал. Ирон. Никак, изобщо, ни най-малко не се погаждаме, разбираме. — А как са ония двамата?... Погаждат ли се?... — Как да не се погаждат, господин поручик! — усмихна се той. — Баш като кучето и котката. П. Вежинов, НС, 70. Погаждаме се като топъл хляб и сирене. Разг.; Погаждаме се като хляб и сол. Диал. Много добре се погаждаме, разбираме.
ПОГА̀ЖДАМ3, ‑аш, несв.; погодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Диал. Улучвам, намирам, откривам; погодявам3, погождам. Все не можеше да погоди [кравата] вратата на обора, а залиташе отдолу, откъм плевнята. Кр. Кригоров, ТГ, 90. Йордан. А батя Васила защо не го приеха в текезесето?.. Баба Славка. Него не го приеха... заради мелницата — нали я наци...лизираха. (Усмихва се на затруднението си.) Уф, опустяло, това не мога да го погодя! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 143. Току я кажи ми, / друм ли не погаждаш, / или конче нямаш, / та ми не дохаждаш? К. Христов, КР, 66. А докато тамо да пристигнеш, / може би па мъгли да замъглят, / из мъглите роса да зароси, / не че може, братко, двори да погодиш. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 67.
2. Диал. Попадам на нещо, някого; случвам, улучвам. Мажила се бела Мара, от селото па в селото. / Погодила харна куча, / .. /. ., харен стопан. / Погодила зла свекърва. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 338
3. Остар. и диал. Удрям, попадам в целта при стреляне, целене; улучвам, уцелвам, умервам, погодявам3, погождам. Моят куршум го погоди сред гърба и той си удари главата о вратата. П. Хитов, МП, 31. Ако е добър стрелец, то нека погоди ябълка на главата малаго своего сина. Г. Йошев, КВИ (превод), 202. Мома булюкбаша говори: / — Ай на нишан да фърлиме, / низ пърстен куршум провреме, / кой ке ми нишан погодит, / той булюкбаша да бидит. / Никой ми нишан погоди, / моме ми нишан погоди, / остана моме булюкбаша. Нар. пес., СбБрМ, 339. Имал [попът] едно ноже зерля и го фърлил над не [дъщеря си]. За късмет нейзин не йе погодил убо. СбНУ ХХIХ, 218-219.
4. Остар. и диал. Отгатвам, познавам; отгадавам, откривам, досещам се, улучвам, погодявам3, погождам. Първийт ден той им каза: "Ща ви задам една гатанка да погодите и ви оставям да мислите за нея седем дни". Кр. Пишурка, МК (побълг.), 329. За животните не е мъчно да погоди чловек что им трябува за прехрана, зачтото с очите си може да ся увери; за растенията не е така лесно. Лет., 1874, 263. Амалия. Уверени ли сте вие добре, че ще да го познаете между тия портрети? Моор. Разумява се .. (разгледва портретите). Не е тоя. Амалия. Погодихте! Н. Бончев, Р (превод), 76. Той лесно погажда какво ми ся иска. Н. Геров, РБЯ IV, 69.
5. Прех. и непрех. Остар. и диал. Успявам, сполучвам; смогвам, случвам. "Който си е скроил и разбира чисто и бистро что рачи да работи, той вече рядко ся излъгва, а все погажда в избора с что и как е по-сгодно да улучи чтото си е турил на око." Й. Груев, СП (превод), 244. Не бих можал да погодя впълно да представя различните пояси. Б. Димитров, Я I (превод), 114. Брата немам, сестра немам, / .. / ке работаф, не погодиф. Нар. пес., СбБрМ, 354. Си се врати [Костадин] при своята сестра: / — Айде, сестро, дома да си одиме! / Що ми рече, сестро, я погодиф, / и я можеф, и Господ поможи. Нар. пес., СбБрМ, 135. погаждам се, погодя се страд. от погаждам в 1-4 знач. На гайдата тайната е в гайдуницата и в ручилото. Дърво трябва да се погоди, цев и дупки,.., да се умерят с майсторлък. В. Караманчев, ЧЗ, 265.
ПОГА̀ЖДАМ СЕ несв.; погодя̀ се св., непрех. Диал. 1. Намирам се, озовавам се, оказвам се, попадам някъде; случвам се. "Да има некой сеа да ме фати за опашка .." Тамам прогоари тоа, се погоди тамо еден орач, го сдобай за опашка и .., върти-удри, върти-удри, му я скина опашката и волкот остана куш. Нар. прик., СбНУ ХV, 121-122. По некой ден се погодила жената му на овчарот да пере алища близо до изворот. СбНУ ХIV, 118. И аз ся погодих там. Н. Геров, РБЯ IV, 69.
2. Само 3 л. Случва се, става. Еве како се погодило некоаш со еден зет и невеста. Си я носил едно момче невестата си со сватоите от едно село на друго. СбНУ I, 96.
3. Обикн. в 3 л. Със сказ. опред. Проявявам се, разкривам се като някакъв; случвам се, оказвам се, излизам. Патуваа така цел месец. Времето им се погоди много убоо. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 7. Младо саках, мале, младо узех. / Се погоди, мале, тресколяво, / тресколяво, болникаво. СбНУКШ ч. III, 121. Погоди се, море, / сушовна година, / кон ми умре, море, / за зелена трава. Нар. пес., СбНУ XL, 404. Млада сака, млада зема. / Погоди се болникава: / на ден — треска, на ден — глава. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 126.
4. Само безл. погажда се, погоди се. Случва се. Одейким си низ планината, беше се погодило да стрети еден волк. СбНУ Х, 159. Се погоди и ние да седиме во една кукя такваа и еднаж мене ме налегна сенище. СбНУ III, 156. Погоди ся платът да е гнил, та дрехата не трая. Н. Геров, РБЯ IV, 69.
5. Диал. По мярка съм, съответствам, ставам. За да разберит чий бил той чеел, царот поелял да се собереет свите граждани и гражданки къде него, за да видит на чия нога ке се погодит чеелот, та да се познайт чии йе. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 39. Сите граждани и гражданки се собрале, то‑
ку никому не се погодил [чехълът] на ногата. Нар. прик., СбКШ, 50.
◊ Погодих я. Диал. Като възклицание, изразяващо опасение от нещо или възмущение при настъпване на неприятно положение; втасах я. Ходеешчем си двайцата, се обзърнеле назад да видеет да не идет некой по ними. Кога гледеет къде търчат други, ошче пойке [повече] задишен и си рекле: "Хаа сега я погодифме! Онай требит да йе некой от нашите борчлии". СбНУКШ ч. II, 176.