ПОГАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ЖДАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от погаждам¹ и от погаждам се; устройване, скрояване, погодяване¹. Зад нас се носеше цяла тайфа момичета и момчета, първокурсници. Личаха си по някои останки от ученическа униформа: .. Издаваше ни още ненаситната ученическа страст за лудории, за погаждане номера. Бл. Димитрова, О, 29.

ПОГА̀ЖДАНЕ² ср. Отгл. същ. от погаждам² и от погаждам се. — Нищо нямаме. Живеем под наем — отговори Мишо.. — Нищо. Гледайте да се погаждате, това е животът. — Не е само погаждането, но... — засече Мишо — хубаво е да си подсигурен с нещичко. Г. Караславов, СИ, 300-301.

ПОГА̀ЖДАНЕ³ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погаждам³ и от погаждам се.