ПОГА̀ЗВАНЕ

ПОГА̀ЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от погазвам1 и от погазвам се.

ПОГА̀ЗВАНЕ

ПОГА̀ЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от погазвам2 и от погазвам се. Отно‑

во се събират [децата] в двора .. тук се играе най-хубаво. Старецът дълго не можеше да се примири с това всекидневно и жестоко погазване на свещеното чувство за собственост. П. Незнакомов, ХР, 73-74. Вестниците на едрата буржоазия яростно нападаха земеделското правителство на Александър Стамболийски, обвиняваха го в погазване на демокрацията, в произволи и беззакония. Мл. Исаев, Н, 58. Неговите [на влъхвата] принципи изхождат от положението, че властта оправдава всички средства — погазване свободите и правата на народа. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Народите не могат да останат безучастни пред тази .. агресия и най-грубо погазване на суверенитета и националната независимост на арабските страни. ОФ, 1958, бр. 4319, 4.

Списък на думите по буква