ПОГАЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от погалвам и от погалвам се. Сега поетът се задоволяваше с нежни погалвания по дългите светли коси. Сл. Боянов, СК, 23. Изпроводяците са нещо много тъжно.. Пристигнал си .., в едно чуждо място, живял си ден-два там, .. познал си живота им [на тамошните люде]. Ако не целия, поне част от него. Малката част, която те прави тъжен на заминаване — и припряното бързане на домакините, и последното погалване на дечицата им. Д. Дамянов, ПИЩ, 109. Най-малкото нежно възпоминание за детето ѝ къмто нея, йедно ласка‑

телство или погалване я упоява и ѝ изскубва радостен вик. Б. Горанов, ЖГС (превод), 103.