ПОГАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ГАН¹ ж. Остар. и диал. Изпражнение; лайно, говно, чилещница. — Ох бе, Царски! На поган мирише тоя пусти цяр; ще бълвам — пъшкал и говорил подкаденият. З. Стоянов, ХБ, 79.

ПО̀ГАН², мн. няма, ж. Събир. Индив. Всички поганци¹ като едно цяло, като общност; сган. На оръжие, братя, / и в воен строй / за родина свята, / за свобода в бой. / .. / Буен да пламне вред огън / и да изтреби таз поган. П. Р. Славейков, СП, 18.

ПО̀ГА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. 1. Мръсен, нечист, гнусен; галатен, ганаден. Койе е либе вечерно, / това е либе най-верно. / Койе е либе петляно, / това е куче погано. Нар. пес., СбВСтТ, 853. // За женска риза — който е опетнен, не е на девственица. Подир него иде / друг българин кекав, /../ крадец и побойник / .. / баща му спомнете, / то ще ви обади / кой е и какъв е / и от каква кръв е, / и какво излиза / от погана риза — / семе делекато. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 197.

2. В народните поверия — който е опасен, който е свързан с действието на зли, тъмни, враждебни за човека сили (таласъми, змейове, самодиви и под.); нечист. Сакралната реалност се конструира в категории като опасна, враждебна: погана доба, погано време, погано място, обитавани от зле настроени същества. БФ, 1995, кн. 1-2, 57.

3. Който изповядва друга, чужда вяра, религия (от гледна точка на говорещия); погански, поганен, неверен. Храбр,.., говори, че елинските писмена са написани от погани идолопоклонници, а славянските — от свети мъже. СбС, 170. И рече: ".., ние ще отстъпим; но поган татарин да бъда, а не христиенин, ако пуснем из града от тях баре един! Нека изпомрат от глад кучетата до един!" Н. Бончев, ТБ (превод), 41. Ала на царя Тертер Светослав остана най-върл противник търновския патриарх. / Ногай с богато злато хранил патриарха, а патриархът хана бранил и насън. / От Лобната скала таз сатана погана след съд е хвърлил в Янтра търновския цар. В. Марковски, ПЗ, 291.

◊ Погана събота. Диал. Съботата преди Богоявление (Н. Геров, РБЯ). Погани дни. Диал. Дните от Игнажден или от Коледа до Водици, Богоявление, когато според народните поверия особено силно е действието на зли, тъмни, нечисти, враждебни на човека сили (таласъми, змейове, самодиви, поганци и под.); мръсници, мръсни дни (дене), нечисти дни, некръстени дни, караконджови дни, русалийски дни. Цели дванадесет дни, в които, като ги наричат "погани дни", жените нито перат, нито се къпят .., събират се от селата,.., дружини под име "русалии", та шетат от къща в къща и от село в село. К. Шапкарев, Р, 7. Когато свършат вече игранието си, в последнийт поган ден, т.е. вечерта на предпразненството за Богоявление,.., дружината ще се прибере в селото си и право тегли в църква. К. Шапкарев, Р, 18.