ПОГАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀НЕЦ1, мн. ‑нци, м. 1. Остар. и диал. Човек, който изповядва друга, чужда вяра, религия (от гледна точка на говорещия); неверник, поганик, поганин. И тоя татарски поганец се опитал да постъпи с болярката като с една проста робиня. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 76. Люто се заканваха [хората] на угрите, ако поганците дръзнеха да се появят втори път. А. Гуляшки, ЗВ, 460. Получаваме заповед да пресрещнем и препратим турския парламентьор, .. — Ще му вържете очите. Стегнетe го добре, поганеца. Й. Йовков, Разк. II, 176-177. А злочестий Сергий,.., претегли най-големи мъки турски: .., вадеха му очи и други неказани мъки му налагаха гнусни турци, азиатски поганци. М. Кънчев, В, 102. — Най-голямата ти милост да е към земята, към нашата хубава Равна гора. Не я оставяй в турски ръце, не я давай на поганците! К. Константинов, П, 85. // Остар. Езичник (в 1 знач.); идолопоклонник, неверник. Нашите прадеди, които от поганци станаха христиени, не бяха ли изменници? УД, б.г, 2.
2. Разг. Пренебр. Безбожник, атеист; безверник, антихрист, нечестивец. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият. Й. Йовков, А, 17. Аз, .., много добре знам Божиите правила, спроти които живея. Всички други люде не ги зачитат,.., в никой случай .. Ако да ги удариш по единия образ, те, поганците, не си подлагат и другата буза, ами свиват юмрук. Сл. Македонски, ЕЗС, 21. — Поганец! — помърмори Слави подире му тихо, .. Братята наричаха Илариона
поганец, защото тайно ядеше сланина през великите пости. А. Каралийчев, ПГ, 13.
3. Прен. Разг. Грубо. Хулно, ругателно прозвище за лош, недостоен човек или за животно, чиито прояви се оценяват много отрицателно; мръсник1, нечестивец. Кумът. Ей, какво не му се привижда на човек, като си пийне!.. Паца. Пийне! Натряскал си се, поганецо. М. Колчаков, П, 69. Отнякъде,.., излетя една ябълка, тупна свещеника по гърба и се търколи в краката му. Анадолеца се приближи до отец Изидор, .. — Хлапашка работа, отче... Ще узная кой е и селото няма да го свърти, поганеца... Ц. Лачева, СА, 9-10. Подир малко го [Цеко] сгащиха / на една пътека. / — Издаднико! Поганецо! / — дядо Анто вика. / — Обесете този Юда / на тая борика! Ив. Вазов, Съч. IV, 34. — По потайна доба, след първи петли беше. Прекръстих се и отидох да я навестя. Като притворих вратнята, що щеш? Вият вълци — глутница! Ама не в гората, а току в двора заизвивали поганците. М. Смилова, ДСВ, 103. ● Поганец с поганец. А когато върху кучето започнаха да се сипят залпово куршумите, старецът не утрая и се развика: — Тюююю, бре! Убиха го гиздавото куче, поганци с поганците им! Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. // Прозвище за дявол, бяс2. — Кажи, отче пресвяти, в колко образи се явява нечестивият .. Оная нощ .., пред портата чувам гюрюлтия някаква... Надникнах, а то сватба. Дяволска сватба... Удрят рогатите тъпана,.. Сторих аз честния кръст и те се разпръснаха, поганците, като дим се разнесоха над плетищата... Ц. Лачева, СА, 10-11. В какъв ли не образ ми се е вестявал! И като ангел, и като пророк даже, и като девица, и като попадия, и като игумен, само в образа на Богородица не смее да се покаже, поганецът! Ем. Станев, А, 68.
4. Обикн. мн. В народните вярвания — свръхестествено грозно и зло същество, което предизвиква страх, отвращение у хората. Когато почнаха да му се привиждат юди и поганци, тя спеше до него и го успокояваше — тя вярваше в призраци, ала не се боеше от тях. А. Дончев, ВР, 158-159. — Има едни страшни космати хора, с едно око по средата на челото. Те се казват поганци. А. Дончев, ВР, 56.
◊ Поганец те взел; поганци те взели.Остар. и диал. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд, отправени към някого или нещо. — Дя! Поганци те зели, ленив скот! Ив. Вазов, Съч. ХII, 12.
— От лат.paganus 'селски, просташки, езически'. — Друга (диал.) форма: буга̀нец.
ПОГА̀НЕЦ2, мн. ‑нци, след числ. ‑а, м. Диал. Мишка, плъх; поганек. В чужбина не знаели що е това мачка. Били пълни с поганци, та ушите им ели, ама немало кой да ги лови. Хр. Пелитев, АЧ, 42. Но дяволът, дето мижи като котарак над поганец и се преструва, че не го вижда, като ме остави да се порадвам на нови надежди за спасение, съсече полета на духа, както стрела прекъсва полета на птица. Ем. Станев, А, 169. — Отключих колибата. Вътре имам железни варели — големи, у тех съм насипал житото и околе съм наслагал отрова, оти полски поганци .. нема зърно да остават — сичко че премелят. Е. Огнянова, НШ, 142-143. Мачката видела еднога поганца, рипила, та га подгонила. СбНУ ХLIХ, 348.
◊ Гледаме се като мачка и поганец. Диал. Гледаме се враждебно, с омраза, като врагове. Живеем като мачка и поганец. Диал. Живеем в постоянни кавги, разправии, в омраза и враждебност. Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Употребява се за много студена нощ, много студено време. Обичаме се (погаждаме се) като мачка и поганец. Диал. Ирон. Никак, ни най-малко не се обичаме (погаждаме). Поганецо друго мисли, а мачката друго. Диал. Казва се, когато някъде няма сговор, единомислие, когато всеки гледа своя интерес.