ПОГА̀НКА

ПОГА̀НКА ж. Жена поганец1; неверница. — Александър е омаян от една поганка .. — За еврейката ли е думата, господарю? .. — Да. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 103. — Не ѝ е нужен поп на нея! — рече една сърдито. — Той право при сатаната ще я изпрати. — Тя е християнска душа! — нахвърлиха се срещу нея други няколко. — Не е като тебе поганка. Д. Талев, С, 188. Той ми каза, че съм луда, защото не мисля никак да са покая, че съм хубава поганка, че ви правя на идол в сърцето си. Б. Горанов, ЖГС (превод), 84. Таа поганка Мара за какво хубаво момче се ожени. СбНУ ХLVIII, 502. Разг. Обикн. неодобр. — Ух, че е върла поганка‑

та! — хвали ласкаво той своето "лекарство".. И наистина ракията е хубава и люта. П. Незнакомов, БЧ, 146.

Списък на думите по буква