ПОГАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до поганец1; поган, поганен. Манастирът гори. Нови предложения да се предадат. В отговор, тръбата на юнаците свири сбор, знамето се изгаря да не падне в погански ръце и всички тръгват за последен щурм. К. Константинов, ПЗ, 34. — Обесил ми гръбнака [на рибата] на портата, та .. да се подиграва .. — .., такова грешно и срамотно нещо не съм видял да направи христиенин на христиенин,.. такава поганска работа нито съм видял, камо ли да съм чул. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. Блъскали [руските войски] жестоко враговете наши, / били се при Плевен, при Шипка безстрашно. / С много жертви — близо преди сто години — / от поганско иго с мъка ни спасили. К. Зидаров, СП, 98. Турци ида от града Одрина, / па се пуска по сичките страни, / .. / деца турча във вера поганска. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 65.
◊ Верицата ти (му, ѝ, ви, им) поганска. Разг. Грубо. За изразяване на закана, неудовлетворение или на лошо, неприязнено отношение към някого, нещо. — Анатема — изревал поп Костадин и плюнал сърдито. — На комунистите работа е тая,.. верицата им поганска! Те са! Чудомир, Избр. пр, 34. Погански син. Остар. и диал. Руг. Лош човек, негодник, нехранимайко. — Тоз е бре, тоз е Искров, поганският син! Ив. Вазов, Съч. VIII, 112. — Хей, Трохане — завика той гърлено, обърнат към своите хора, — къде се дянаха Едрей и Хрельо с оня калугер? Запиха ли се поганските синове, или спят нейде като млади невести? Ст. Загорчинов, ДП, 43. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) майка (мама, мамка, мамица) поганска; майка (мама, мамка, мамицата) ти (му, ѝ, ви, им) поганска. Остар. и диал. Грубо. За изразяване на закана, неудовлетворение, негодувание и под. към някого или нещо. Лазар ускори стъпки. И го посрещнаха отдалеко гневни гласове: — Ела да видиш що сторил пак тоя кръвник, Арап ага, майката негова поганска. Д. Талев, ПК, 475. "Мамицата му поганска!" — слепи за целия блясък на пашата, псуваха наум стотината гяури. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. "Дръжте! Майка ви поганска!" Доста зор / си видех, докато на самия припор / да ги сдържа ..: по рида / надолу хукнали турчата. П. П. Славейков, КП ч. III, 202.