ПОГАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀НЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от поганец¹. Нашето поганче е па строшило стовната. СбНУ ХLVIII, 502.

— Друга форма: буга̀нче.

ПОГА̀НЧЕ², мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от поганец²; мишле. Живеяли троица брайкя ..

Еднуж Смехурко [най-младият брат] отишъл при брайкя си и им посакал десет лева. Они му дали. Он си купил за тее паре поганче .. Брайкята му се насмеяли: — Защо да ти давамо, кига ги арчиш на ветъра? Купуеш си поганчета да си играеш кико малечко дете! Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 587.