ПОГА̀НЯ

ПОГА̀НЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Остар. и диал. Осквернявам, погазвам2, погаврям се. Кога повдигна глава, той зърна зад тъмните градини на селото небето, озарено като от пожар. — Къде ли несретници са запалили имоти, за да ги не поганят чужденци! — му мина през ума. Ив. Кирилов, Съч. II, 196-197. Симидчийчето, .. клекнало да шета, та се избрисало со еден симид.. та си умрело на часот, .. на годината му никнал борот от гробот. Селаните се пазат от той бор, .. секой со криво око го гледат и .. се ке си намислат за симидчийчето, що грешило и поганило симидот. Нар. прик., СбНУ ХIV, 122. поганя се страд.

ПОГА̀НЯ

ПОГА̀НЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв., непрех. Диал. Изхождам се по голяма нужда. Деаца се са поганили код чешмата. СбНУ ХLVIII, 502. Неакой се е поганил в градината. СбНУ ХLVIII, 502. Детето като яде часто, то часто ще ся и погани и мокри. Й. Груев, КН 7 (превод), 122.

Списък на думите по буква