ПОГАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀СВАМ, ‑аш, несв.; пога̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Поет. Изгасвам¹, угасвам¹, загасвам¹. Сегиз-тогиз вътре [в пещта] се извиваше по някой синкавочервен отблясък и мигом погасваше. Н. Нинов, ЕШО, 74. Но вместо Петко да слезе в Мароня, през една дъждовна нощ, когато морето стенеше и погаснаха светлините по цялата земя, сам Калън Тома се качи на Чобандаг. Ст. Сивриев, ПВ, 158. Но аз вече не съм той, что бях,.. челото ми побледня, сърцето ми захвана по-тихо да тупа и радостта ми погасна. П. Р. Славейков, СК, 126. Погасва споменът далече / и миналото е мечта. Н. Лилиев, Ст 1919, 25.