ПОГИБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЍБВАМ, ‑аш, несв.; погѝбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Загивам¹; погивам, погинвам, погинувам, погибнувам, загинвам. Единът наш неприятел погибна, настанал е ред и за другия. Ив. Унджиев, ВЛ, 153. В неделя ще се събере патриотичен митинг, за да разиска положението на Княжеството.. трябва Румелия да каже своето слово, когато погибва свободата на Княжеството. Ив. Вазов, НПис, 57. Който .. криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие. Р. Попович, Х, 51-52.

Спартанците са даже радвали, когато много от тях [илотите] погибвали. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 152. // За растение — преставам да съществувам; умирам, загивам¹, погивам, погинвам. Тия [донесени отдалече] чарнички трябова в първата година да са поливат по-често, отколкото трябова .., ако са не прави това, дръвчетата лесно можат да погибнат. З. Княжески, ПРШ (превод), 26.