ПОГИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЍВАМ, ‑аш, несв.; погѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Загивам1. Навсякъде пусии, зад секи камък пушкало, от барут се нищо не види, капка вода отникъде — тъй погива четата заедно с войводата. Й. Радичков, ББ, 24. И носи се .. мълва .., че знаят нови истини, че се борят и погиват за тях, отровени зад кадифената завеса на царски дворец. Н. Райнов, БЛ, 11. Но се случила беда. Развъдили се толкова много охлюви, че цели зеленчукови и други стопански култури погинали. Ст. Дончев, ПНД, 39. Помня, когато бях дете,.., не минаваше лято да не избухне пожар в Балкана .. Хиляди декари снажна гора погиваше по тоя начин. Н. Тихолов, ДКД, 65. Тука положението на работите е много зло, сѐ отчаяно говорят: Ако Русия не побърза да помогне, славянското дело ще погине. НБ, 1876, бр. 42, 166.
2. Диал. Изчезвам, изгубвам се, загубвам се. Собрали се триесе кралове, / собрале се на честна трапеза / да си пият вино и ракия, / погина им чеша на трапеза. / Си кралове на нозе станаа: / поли изтрасат, ръце разгрътат, / не можат чеша да си найдат. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 87. Събрали се тридесет дружина / да си пият вино немерено, /.. / у дружина чаша погинала. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 18. Като пийме руйно добро вино, / погина си чаша низ дружина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 18.