ПОГИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЍНВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); погѝна, ‑еш, мин св. ‑ах, св., непрех. Загивам¹; погивам, погибвам, погибнувам, гибна², загинвам, погинувам. Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба! В. Друмев, НФ, 73. В пътя на развратностите няма успех.. Мнозина даровити и способни младежи изпадат и погинват тамам тука. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 24. Нерон.. подир дълго двоумие решил са да са прободе с ножа си. Последните му думи били: "Какъв велик артист погинва!" Н. Михайловски, РВИ (превод), 272. Някои ниви бяха залени, а други погинваха от сушата. ССГ (превод), 218-219. Някои от тях [вредните растения] живеят и по животните; тъй напр. босяна (гъбица),.. живее в тялото на бубиците, от която последните погинват с цели колонии. Лет., 1871, 116.