ПОГЛАВАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЛАВА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. Остар. Главатар; водач, предводител, ръководител, вожд. Дигнал [народът] глава и свалил от престола царйете си, а на тяхно място се воцарил поглаварът на бунтовниците. БКн, 1859, кн. 2, 297. Поглавари черкезки наумили са да ся съветоват как щат ся брани противо руси. БДн, 1857, бр. 9, 34. Поглаварят на Мароко ся нарича самодръжец. И. Богоров, КГ, 250.