ПОГЛАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЛАДУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Гладувам малко, кратко или известно време. Пости от време на време и ти ще бъдеш здрав и без лекар.. Ако си преял, погладувай. А. Дончев, СВС, 22. Ние, старите, можем и да погладуваме, но за децата трябва храна, защото растат. Д. Кисьов, Щ, 205. — Трябва да хапнем нещичко — каза Петручио. — Ти като че ли само за ядене мислиш — забеляза Венко, който още не чувствуваше глад. — Почакай, само за това ще мислиш и ти, ако погладуваш като мене няколко години. Ал. Бабек, МЕ, 108. При стария командир, вярно, гладувахме, защото човекът си е такъв, нехаен.., но аз предпочитам да погладувам на фронта два-три месеца, вместо да си оставя тук кокалите. П. Вежинов, ВР, 238.