ПОГЛЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЛЀДВАМ1, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поглѐдам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Гледам (във 2, 6, 14, 16 и 24 знач.) малко, известно време. "Татко, искаш ли да погледаме морето отблизо?.. Никога не съм виждала толкова големи вълни." А. Мандаджиев, ЧЛНП, 35. — Прибрах момчето вкъщи, бабата ще го погледа с нашите деца, докато вие там в общината решите или може да го потърси некой от село. Д. Талев, ПК, 477-478. Милан погледва още няколко време подир дяда Давида, после очите му се премрежват и той .. се замисля. Й. Йовков, ПК, 185. Врачката..Ти, невясто, виждаш ми се натъжена?! Атидже. Затуй те повиках. Да ми погледаш, мъката ми да прогониш! Врачката. Ще гледам, баба, ще бая, на тебе всичко ще позная! Г. Крънзов, Избр. п, 144. А момата, като си издигна очите, погледваше няколко минути белокосата вдовица и после ѝ рече: мамо, ти не беше всякога в такваз голота и бедност. БКн, 1859, кн. 1, 217.
2. Остар. и диал. Виждам (в 1 и 2 знач.), съглеждам. Ошла сам доле, долната земня, / тамока сам чудо погледала. Нар. пес., СбНУ ХL, 387. — Леле очи, църни очи, / дали не сте погледали / Ангелинка баш кралица? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 523. Си се дръвя поклония; / гиди дръво трепетлика, / току стои, та трепери. / Погледа го свет Георгия, / по пат иде, люто клъне. Нар. пес., СбАИ, 386. погледвам се, погледам се страд., възвр. и взаим. Малка мома вода лела, / над вода се погледала, / па се сама харесала. Нар. пес., СбВСтТ, 493. Искам с вас, като с братя от една майка, да си погълчим и да се погледаме. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 198. Стояха тук тия бедни люде някое време, усмихваха се един на друг .., погледаха се, като че ли всеки очакваше да види другия някак преобразен, по-друг и току започнаха да се разотиват. Д. Талев, И, 542. погледва се, погледа се безл.
— Други форми: погла̀двам, погля̀двам.
ПОГЛЀДВАМ2, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поглѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Поглеждам. Някои си турци минувале покрай нас, кога била тя на вратника, погледвале я с не добро око и тя ги погледвала дяволита и им се подсмивала, като мома на ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47. До него един млад поп .. стискаше юмрука си и говореше нещо ядосано на окръжающите го, като погледваше презрително към тълпата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 65. погледвам се, погледна се страд., възвр. и взаим. Милка (Влазя преоблечена, погледва се в огледалото). Ив. Вазов, Съч. ХХI, 157. Ние с бае Васил ту в нея гледахме, ту един други се погледвахме и клатехме глава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56. Когато се погледваха помежду си [еснафската депутация], спомняха си, че са дошли да защищават българската конституция и да искат княз от Русия. С. Радев, ССБ II, 311.погледва се, погледне се безл. Нисичка стая, с едно прозорче, и то облепено с дебела книга, само в средата му едно джамче, колкото за едно око, за да може да се погледва през него, когато кучетата залаят на двора. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39.
— Други форми: погла̀двам, погля̀двам.