ПОГЛЕДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЛЀДУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поглѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поглѐднат, св., прех. и непрех. Поглеждам; погледвам², погледнувам. На един дръвар се изабила секирата. Он я отнел у града да я наклепе .. Тръгнал си обратно и току погледувал секируту. Нар. прик., СбНУ ХXII, 404. — Фала войно, Иве млад войниче, / немой, войно, за мене да жалиш, / но си често китка погледувай. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 312. погледувам се, погледна се страд., възвр. и взаим. Татко му и майка му зели да си гърчат рамената и да се погледуват един друг. СбНУ Х, 137.

— Друга форма: погля̀дувам.