ПОГЛЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЛЀЖ Диал. Пов. от поглеждам като частица. За подчертаване на някакъв факт, събитие, което е вероятно да се случи като следствие от друго, едновременно с или независимо от друго и обикн. е нежелано или неочаквано за лицето, което говори; току-виж, виж. Вие взимайте, че оправяйте бабата, че поглеж и другите жени се заразили. В. Попов, Избр. пр, 58. — След една година .. ще си купя мотоцикъл. — Защо ти е цикъл бре, сине — уплаши се баба .. Поглеж, че някъде те хвърлило в някой хендек. К. Калчев, ПИЖ, 97. — Замини, Найдене, не отлагай работата на поленците. Ами че може някой друг да я вземе. Като им додее да ти се молят, поглеж отишли при другиго. Р. Стоянов, М, 8. В ябълковата градина ще изнесат храна. — Я изнесат, я поглеж — паднал си в клопката! Ив. Хаджимарчев, ОК, 363.