ПОГЛЀЖДАМ

ПОГЛЀЖДАМ, ‑аш, пов. поглѐждай, ‑те и (диал.) поглѐж, ‑те, несв.; поглѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поглѐднат, св. 1. Прех. и непрех. Насочвам погледа си към някого, нещо или в някаква посока, гледам към някого, нещо обикн. за малко, кратко време. Кога приближи към него, тя подигна наведените си очи и го погледна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 138. Рано преди слънце, дядо Захари се събуди и погледна наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 41. Той неволно отвори очи, за да погледне какво чини другарят му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 117. Кой е този човек? .. — Трябва да е акцизен — помисли Арнаутина и погледна към стената, за да види дали патентът е на мястото си. Й. Йовков, ПГ, 35. Карадимчев спира, мълчи малко, а след това поглежда Пенев. — Да! Не ни провървя тази година с черешите. Ч. Шинов, БС, 22. Обр. Стъмни се. Над трънените огради погледнаха няколко звезди. К. Петканов, МЗК, 66. Непрех. С предл. на. Остар. Всички се изсмяха яката и погледнаха на честолюбивий Иванча. Ив. Вазов, З, 1885, кн. 3, 104. Най-напред да видим как е разделена повърхността на земята от природата .. За тази цел погледнете на един обикновен земний глобус. Д. Витанов, ФГ (превод), 1-2.

2. Прех. и непрех. Само несв. Гледам (във 2 знач.) някого, нещо, насочвам погледа си в някаква посока от време на време, многократно. Колко пъти Галчев поглеждаше предпазливо часовника на ръката си, обещаваше си, че след пет, след десет минути ще стане и ще си ходи. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Христина играеше лудо.. и насмешливо поглеждаше младия воденичар. Елин Пелин, Съч. I, 175. — Ей, Кольо, дай да обърнем нещо — каза на минаващия с незапалена в устата цигара Кольо Керин, който.. поглеждаше враждебно към Анто Белев. Д. Кисьов, Щ, 371. Обр. Навън току-що бе превалял топъл пролетен дъжд. Окъпаното синьо небе поглеждаше през прозореца. С. Кралевски, ВО, 67. Непрех. С предл. на. Остар. Негри във фракове и с величествени пози с олимпийска ирония поглеждаха на нас. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40.

3. Непрех. Отварям очи, за да възприема със зрението си външния свят. Когато дядо поп Ставри дохождаше у тях да свети вода или да ръси, той така силно я забръскваше с китката по челото, щото обливаше целия ѝ образ и тя не можеше да погледне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. [Ружа] продума ли, из уста ѝ / сладък мед се лее; / погледне ли,

из очи ѝ / ясно слънце грее. Ц. Церковски, Съч. II, 257.

4. Прех. и непрех. Само несв. С обст. поясн. За очи — имам някакъв израз; гледам. То имаше около тринадесет-четиринадесет години, но се носеше още като дете и черните му очи с дълги клепачи поглеждаха незлобиво. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19.

5. Непрех. Гледам (в 3 знач.) кратко време някъде, за да потърся нещо или някого или за да се осведомя, информирам за нещо; надниквам, проверявам, виждам. — А Радка? — Да беше погледнал у калугериците, у госпожа Хаджи Ровоама! — викаше Огнянов безпокойно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 166. Вечеряш ли ти с приятелите си — заповядай на слугите си да погледнат под масата, зад стълбовете, не е ли са скрил нейде си шпионин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18. Винаги, когато моите съквартиранти заминаваха за по-дълго време, оставяха ключа от стаята .. с молба да поглеждам от време на време какво става вътре. М. Гръбчева, ВИН, 108. Отскачаше [Вида] да погледне как върви къщата на Гърка. Г. Алексиев, ДЦ, 32. — Ще погледнеш ли в библиотеката има ли я тази книга?

6. Прен. Непрех. Обикн. несв. Показвам се, подавам се. Той ездеше на скромно магаре, което бе натоварено с особената чест да носи две хубаво натъпкани с провизии дисаги, из които приветливо поглеждаха главите на три стъкла със славно кеселерско вино. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 106. На пояса му поглеждаха главите на пищови. Й. Йовков, СЛ, 183.

7. Прех. С отриц. или с въпр. местоим. кой. Проявявам интерес към нещо, обръщам внимание на нещо. Веднаж Белчо заболя .. Няколко деня Белчо лежа страдащ, съсипан, като не поглеждаше нито храната, нито водата, която му носехме. Елин Пелин, Съч. II, 30-31. Урааа! Разпуснаха ни! Струпахме чантите с Нели и Лили в ъгъла и решихме: няма да погледнем учебниците през цялата ваканция! В. Бончева, АП, 141. Един мъж, ако е общественик, той въобще не поглежда домашната работа. Хр. Домозетов, ОР, 66. Преди три години ний като напечатахме български речник, кой го погледна? И досега стои сичкий непокътнат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 3. // Само с отриц. Обръщам внимание на някого, отнасям се с уважение, без пренебрежение и високомерие към някого. — Момиче застарее ли, никой не го поглежда вече. А. Каменова, ХГ, 175. Благородният човек се познава, когато се издигне. Затова още утре да не вземете да се надувате и да не поглеждате старите си приятели. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 375-376. Кметът пратил сватове, но Неда хич и не искала да ги погледне. М. Яворски, ХСП, 88. В бъд., с отриц. Разг. За изразяване на закана към някого или възмущение, негодувание. — А, още ни и заплашваш! Аз да съм на мястото на тате, няма и да те погледна. Й. Йовков, ЧКГ, 177.

8. Прех. и непрех. Само св. В пов. За привличане на вниманието, интереса на някого към някакъв обект, въпрос, проблем — обърнете внимание, поинтересувайте се. Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй ярко народната душа, живот и мироглед. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83. — Нашето положение е много тежко, виждате го .. Така не може, господин докторе! .. Погледнете какво става в Италия и Германия! Д. Димов, Т, 217. — Тебе нищо не те интересува. Не можа и ти да намериш някоя мина... Погледни какво правят хората. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 420. Поглеж: залязва слънце уморено. Ем. Попдимитров, СР, 32. Непрех. С предл. на. Остар. Я вижте, братя, погледнете / на чуждите нам племена! / От тях добър пример вземете, / как си прославят имена! СбДЧ, 181.

9. Прех. Разг. Обикн. с отриц. или с въпр. местоим. кой. Полагам грижи за някого (болен, дете, стар човек, добитък); гледам, погрижвам се. Легнал беше от три месеца .. — горкият човек. Няма кой да го погледне — от глад щеше да умре. Ив. Вазов, Съч. IХ, 129. — Доброто ти мисля, бай Михале .. човещина е — легнеш утре в земята, кой ще погледне децата ти? Г. Караславов, Избр. съч. II, 313-314. Да не изяда някому заплатата, па даже и на самите си говедари .. и овчари, които .. щат неговата стока .. да поглеждат. Ил. Блъсков, СК, 31.

10. Непрех. Само св. Във 2 л. ед. Със съюз като. Осъзнавам, схващам някакъв факт, някаква истина; виждам, гледам. Колко хорица са очаквали да намерят с доставки или с труда си препитание около фабриката. И като погледнеш, че всичко това е разбито в прах и пепел. Ал. Константинов, Съч. I, 220. Да те заболи на сърцето, като погледнеш за какво си харчим с пот и мъка спечелените пари. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7-8, 6. — Сервизът е скъп, но е старинен и ценен, а като погледнеш — парите и така, и така се похарчват, ето защо по-добре го купи.

11. Непрех. С предл. на и дума или израз за обстоятелство. Възприемам, схващам, оценявам нещо по определен начин, гледам на нещо или някого с определено отношение; отнасям се. Мъчеше я и съмнението, че Костадин няма да я вземе за жена. Как щеше да погледне на тая работа старата Джупунка? Ем. Станев, ИК I и II, 179. Представете си как биха погледнали преди три-четири десетилетия на една селска девойка, която е отишла сред гората с две хиляди младежи! Г. Караславов, ПМ, 39. Императорът отначало мислеше наистина да погледне по-благосклонно на извършената промяна в България и дори искаше да направи свинаря свой зет. Ст. Загорчинов,

Избр. пр III, 454-455. Комахай всички руски въстаници погледнаха на приемането на руския ултиматум от страна на Портата като на едно доказателство за решителното и пълно тържество на руската политика. СПл, 1876, бр. 24, 96.

12. Непрех. Само несв. В бъд. Разг. Надявам се (в 1 знач.), очаквам, обикн. да получа нещо; гледам. И зер ще дели по братски със Ставрос печалбата .. Дума да не става, доста ще има да поглежда момчето за толкова пари. П. Вежинов, ДБ, 130. — Изяж ягодите, че през зимата ще поглеждаш за тях, но няма да има.

13. Прех. и непрех. Остар. Виждам (в 8 знач.); забелязвам, гледам. Поглеждаш ли как са вързани [нанизите]? Й. Йовков, Б, 38. Някои волове, като влизаха в оградите, издигваха си главите и като погледнат цели стотини на тях подобни, убити, одрани и разсечени на части, обхващаше ги неописуем ужас. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Догде страхът си аз да ѝ обадя — / поглеждам, че... че ненадейно пада / завеската... сама. К. Христов, Т, 52-53. поглеждам се, погледна се I. Страд. от поглеждам в 1, 7, 9 и 13 знач. Вън мегданът не можеше да се погледне — тъй ослепително светеше слънцето върху праха, бял като вар. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Всякой листец, всякоя капка вода, кога ся погледне през онова оръдие, вижда ся като един свят, пълен с малки тварички. ИЗ 1874-1881, 1882, 78. Тази статия заслужава да се погледне по-внимателно.Децата трябва да се поглеждат от време на време, за да не направят някоя пакост. II. Възвр. от поглеждам в 1, 7 и 9 знач. Трепва като ужилен и се поглежда в огледалото: една тънка розова драскотина се е изписала върху бузата му. Св. Минков, РТК, 183. После се погледнаха в краката .. и разбраха, че нямат цървули за завързване. В. Попов, Избр. пр, 49. Напоследък имам много работа и въобще не се поглеждам, затова толкова отслабнах. III. Взаим. от поглеждам в 1 знач. Войниците се въртяха на седлата си и уплашено се поглеждаха едни други. А. Гуляшки, ЗВ, 655. Спряха [Горския и Дачо] боси в сянката, не смееха да се погледнат в очите. В. Попов, Избр. пр, 57. поглежда се, погледне се безл. от поглеждам в 1, 5 и 11 знач. На запад не можеше да се погледне: слънцето засядаше и на тая страна и полето и въздухът блещяха в златен прах. Й. Йовков, ПГ, 14. Горе на прозореца пердето отвътре малко беше прегънато, тъй че, ако оттам се погледнеше, можеше да се види какво има вътре. Й. Йовков, ПГ, 158. Радославов бе изпратил вече до управителя една оптимистическа депеша, но на нея се погледна малко недоверчиво. С. Радев, ССБ II, 387. Трябва да се погледне зад библиотеката — да не би книгата да е паднала там.

ПОГЛЕЖДА МИ СЕ несв., непрех. Обикн. с отриц. Имам желание да правя нещо, да се занимавам с нещо. — Насъбрали са се тетрадки от класни, ама не ми се поглеждат. Й. Йовков, ПГ, 217. Дълго време след срещата ни аз се чувствувах ужасно, целият свят ми беше черен, не ми се поглеждаше пиене. Л. Станев, ПХ, 16.

◊ Как ще погледна хората в очите; как ще погледна в очите някого;с какви очи ще погледна някого. Разг. Като възклицание — срамувам се от някаква своя постъпка или от постъпка на близък човек. Когато разбра, че момчето иска да продължи за Смърчин, старецът се възпротиви: .. — Ще стоиш тук при мене на воденицата. Ще те чувам тук, че ако стане нещо, после как ще погледна майка ти в очите. П. Здравков, НД, 229. Човек не отминава току-тъй едно куче, дето бере душа .., а тука до него.. жена напираше да се дави .. Как тъй ще върви по пътя си, като ще знае какво става подире му .., с какви очи ще погледне баща си? А. Гуляшки, ЗВ, 20. Не мога (не смея) да погледна хората в очите; не мога (не смея) да погледна в очите някого. Разг. Изпитвам срам, срамувам се от някаква своя постъпка или от постъпка на близък човек. Парясница да остане .. За срамотите... Да не можем да погледнем хората в очите! М. Грубешлиева, ПИУ, 94. Стринка Гинка се върна от града едва след два деня, доведоха я с шейна. Посрещнах я гузна .. Не смеех да я .. погледна в очите, да ѝ заговоря открито и сърдечно. Г. Райчев Избр. съч. I, 201. Погледнал съм в гроба. Диал. Много съм стар или съм много болен и скоро ще умра. Погледни си сурата (задника). Разг. Грубо. Виж се какъв си (за човек, който, макар да е с големи недостатъци или с лоши прояви, има големи претенции или осъжда, критикува другите). Поглеждам / погледна в очите (лицето) нещо. Книж. Твърдо посрещам нещо, не се страхувам да приема нещо такова, каквото е. Да погледнеш смъртта в очите.. страшно е това, страшно и неописуемо! Г. Караславов, Избр. съч. I, 99. Колко е трудно и каква неблагодарна задача е да дигнеш глас всред общия вълчи вой и да погледнеш истината в очите. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Поглеждам / погледна назад. Спомням си миналото. Като погледна назад, разбирам колко несправедливо съм се отнасяла с нея. △ Каквото станало — станало, забрави го и не поглеждай назад. Поглеждам / погледна отвисоко някого. Разг. Отнасям се високомерно, надменно, пренебрежително към някого. С какви хора ще живее тук, няма ли да го погледнат отвисоко? Той огледа закърпените си обуща, износените си отеснели дрехи. М. Грубешлиева, ПИУ, 18. Поглеждам / погледна през пръсти на нещо. Разг. 1. Отнасям се към нещо без нужната сериозност и строгост, не вземам необходимите мерки, за да оправя, коригирам нещо,

което не е, както трябва. Напразно го молех да ми каже правото и го уверявах, че каквото и да е станало, ние сме разположени да погледнем на работата през пръсте. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 743. Погледнах през пръсти на честите ѝ отсъствия от училище и тя реши, че всичко ѝ е позволено. 2. Върша нещо небрежно, нехайно, без нужното старание. Не виждах смисъла на задачата, която ми възложиха, затова погледнах през пръсти на нея. Поглеждам / погледна с добро око. Разг. 1. Някого или на някого. Отнасям се добре, дружелюбно към някого. Заптието Мустафа не закъсня да ма поздрави с "добре дошел". Волов, за да предразположи тоя последния да ни погледне с .. добро око, помоли му са да му развали една лира между находящите са там търговци. З. Стоянов, ЗБВ, I, 284. 2. На нещо. Приемам нещо с одобрение, положително. На предложението ни да сменим състава на комисията те не погледнаха с добро око. Поглеждам / погледна с лошо око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Отнасям се отрицателно, с неодобрение към някого, нещо. В Букурещ всички агенти и посланици освен руския му [на Стамболов] казали, че правителството им погледнало с лошо око на станалото в София и че независимостта на България ще пропадне, ако князът не се върне. С. Радев, ССБ II, 151. Започнаха да го поглеждат с лошо око в града, откакто се разбра, че е напуснал семейството си. Поглеждам / погледна с <по->други очи (по-друго око) някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Променям преценката си за някого или нещо, отношението си към някого или нещо. След разговора с него го погледнах с по-други очи и разбрах колко съм го подценявала.В тази книга намерих обяснение на много неща и изведнъж погледнах с други очи на живота. Под платно да те погледна. Във 2 и 3 л. Диал. Да умреш (като клетва). Преоблякъл се (облякъл се, пременил се) Илия (Алия), погледнал се — пак в тия; погледнал се Алия — пак в тия. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че няма съществена промяна у някого или в нещо, които са се изменили само външно, а същността им е останала непроменена. В началото на септември се разнесе новината, че е дошло ново правителство. Но все си вървеше по старому .. — Преоблякъл се Илия, погледнал се — пак в тия! — казваха хората. Ем. Коралов, ДП, 162. Падането на Радославовия кабинет пораздвижи малко хората, но новото правителство на демократи и радикали продължи старата политика .. — Погледнал се Алия — пак в тия! — сърдеше се Гашков. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. Чукна ме горния праг, та погледнах долния. Диал. Опомних се, след като получих заслужено възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял).

Списък на думите по буква