ПОГЛУМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЛУМЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. Глумя се малко, кратко време или в известна степен; пошегувам се. Г. Неплескалов, без да гледа на скромното си презиме, позволи си толкоз по-разбрано да поплещи и да са поглуми над музикалното чувство на братята ни от Молдова и Бесарабия. Г, 1863, бр. 4, 32.