ПОГЛЪ̀ЩАМ

ПОГЛЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; погъ̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. погъ̀лнат, св., прех. 1. Гълтам (в 1 и 2 знач.) нещо (храна, напитка и др.) наведнъж, изцяло или в голямо количество; глътвам, нагълтвам. Той [Теодорит] откъсваше парче от агнешкото и подаваше всекиму полусурова хапка, която дареният поглъщаше цяла, без да дъвче. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Той [кълвачът] спускаше дългия си език в издълбаната дупка, набучваше на него червея и го поглъщаше. Ем. Станев, ЯГ, 54. Виното не минуваше в стиснатото му гърло. Той с голям труд успя да го погълне, едвам се удържа да не го изблюва. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 187. Докато почистя мазето, погълнах много прах.

2. Разш. Изяждам (в 1 знач.), изпивам (в 1 знач.) определено количество храна, течност и др.; поемам. Храната, която бяха погълнали през нощта, не беше родила в тях сили. П. Вежинов, ДБ, 234. Ставането раздвижи коняците, вината и ликьорите, които бе погълнала през следобедното скитане из мръсните барове. Д. Димов, ОД, 49. Ние се храним три пъти, дори четири пъти дневно и все пак това не е достатъчно, за да погълнем потребното количество.. витамини. Св. Минков, Избр. пр, 32. //Разг. Изяждам (в 1 знач), изпивам (в 1 знач.) нещо набързо. Един час по-късно той отиваше с Клео на плажа, подканяйки я да си изяде баничката, която ѝ беше купил. Своята той погълна за един миг и отново се чувствуваше гладен. Ем. Манов, БГ, 41. Разсеяно погълна супата, мислейки за предстоящата среща.

3. Обикн. несв. За вещество, тяло — поемам (в 11 знач.) нещо (течност, друго вещество, въздух, газ, топлина) и го задържам в себе си; попивам, всмуквам2. Много соли, оставени на открито на въздуха, поглъщат влагата и се оводняват. Хим. VII кл, 1950, 83. Стопено, среброто има способност да поглъща кислорода от въздуха, без да се съединява с него. Хим. V кл, 1950, 107. Почвата има свойството да поглъща и задържа в себе си разтворимите соли. Бтн VI кл, 38. Торфеният мъх поглъща грамадни количества вода — 20-25 пъти повече, отколкото той тежи. Бтн V и VI кл (превод), 175. // За вещество, предмет — поемам звуци, лъчи, светлина, в резултат на което намалява тяхната сила, интензивност или се извършват други физически процеси. Натрупването на кислород в атмосферата довело до образуване на озон .., който поглъщал голяма част от ултравиолетовите лъчи на слънцето. Биол. IХ кл, 1981, 33. Цветът на телата се определя от това, какви цветни светлинни лъчи тялото отразява (разсейва), пропуска или поглъща. Физ. VII кл, 122. В кабинета на главния акционер влизаха и излизаха чиновници.. Техният ход не издаваше никакъв шум, плътният килим поглъщаше звука от стъпките им. Г. Белев, КВА, 84. По стените и по тавана биеше в очи фресковата живопис с нежни бои, направени тъй, щото да смекчават, нъ не и да поглъщат светлината, която пълнеше вътрешността на зданието. ССГ (превод), 65.

4. Прен. Жадно, с интерес възприемам (в 1, 2 и 3 знач.), чета, слушам, усвоявам нещо; гълтам. Историята на Левски ме бе сковала на едно място и аз само поглъщах думите на татко, без да виждам какво става наоколо. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 24. Всяка сутрин милиони нетърпеливи и разтреперани ръце по всичките краища на петте земни континенти разграбваха вестниците и най-напред поглъщаха последните новини от съдебната зала в Лайпциг. А. Каралийчев, НЧ, 143. В Одеса Добровски станал писар на един търговец .., който обичал да бъде спомоществовател на разни гръцки книги, та бил събрал доста богата библиотека. Добровски погълнал всички книги за кратко време. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 308. Когато му изнаредих дългата върволица от високи и дълбоки науки, които съм погълнал в Сопотското училище, той се фана за брадата зачуден. Ив. Вазов, Съч. Х, 172.

5. Прен. За воден басейн, земя, огън и др. — поемам (в 12 знач.), скривам напълно няко‑

го или нещо в себе си, като така го унищожавам, причинявам гибелта му. [Девойката] прескочи като кошута мостовата преграда и се хвърли .. Мътните води погълнаха девойката и я понесоха. А. Каралийчев, НЗ, 113. Катя се уплаши да не потънат. Чувала беше, че някъде имало такива тресавища, които просто поглъщали човека. М. Грубешлиева, ПИУ, 116. Тя [земята] можеше да поеме в себе си хартията, направена от дърво, земята можеше да стопи и погълне и най-здравата стомана, но не и обикновения полиетиленов плик. Д. Фучеджиев, Р, 142. Прелетяла бе и над полето вестта за въстанието, а и много очи бяха видели оттам предната нощ сиянието на пламъците, които погълнаха турската казарма в Дебрица. Д. Талев, И, 524. Земята да те погълне. Клетва. Обр. Чичо Матей се обърна още веднъж .. и спокоен .. влезе в двора на участъка. Тежка проядена врата се отвори като паст и го погълна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. Побягна, като че трябваше да спасява някого. Уличката с липите я погълна. Ем. Манов, БГ, 251. 159. // За тъмнина, мрак, мъгла и др. — обгръщам нещо или някого така, че да престане да се вижда, забелязва. Електричеството внезапно угасна .. Мракът погълна стените, предметите, стаята. Бл. Димитрова, ПКС, 85. Неусетно всичко потъмня, превърна се в пепелни тонове и сенките на нощта погълнаха бавно острова. Д. Димов, Т, 505. Днес между ни е плътно мълчание — / като тази мъгла, що поглъща / светлините, дърветата, къщите. Е. Багряна, СЧ, 46.

6. Прен. Ставам причина нещо (фирма, предприятие и др.) да изгуби самостоятелност, да престане да съществува, обикн. като го правя своя собственост. "Никотиана" погълна акционерните дружества "Струма" и "Бяло море", като ги превърна във филиали; оплете в златната мрежа на дивидентите си още няколко министри и почна да измества малките фирми. Д. Димов, Т, 120-121. [Крупните капиталисти] произвеждали евтини стоки и на пазара конкурирали и разорявали своите по-дребни конкуренти и поглъщали техните предприятия. Ист. Х кл, 159. // Завоювам, покорявам. Аз трябва да изобразя как тоя суров, войнишки народ [на римляните], покорил едно след друго толкози царства .., погълнал всичкия Изток. Ч, 1875, кн. 12, 555. В сички епохи на историята на славянските племена ний виждаме тези стремления в едните, за да поглъщат другите и това е, според нас, едно просто следствие от едноплеменността. Тур., СбПер. п II, 132. Нима с това не показват на Турция твърде ясно, че Австрия я защищава само затуй, за да я погълне? С, 1872, бр. 48, 383.

7. Прен. Само 3 л. Поради своята същност, особености ставам причина, налагам за мен да бъдат използвани, употребени, изразходвани много средства, време, енергия, сили, ресурси и под.; гълтам, поемам. Войната иска разноски, тя поглъща големи средства. Кой ще плаща тези разходи? Г. Караславов, ОХ I, 216. И тя, и родителите ѝ се съгласиха, че учителската професия сега поглъща много време, а пък не е добре платена. Ст. Даскалов, СЛ, 223. Може би нявга Вие сте стояли смаян пред друго чудо на света — Хеопсовата пирамида в Египет.. Но то бледнее пред Китайската стена, която е погълнала 300 000 000 куб. м. строителен материал. Л. Мелнишки, ПП, 68. Той фърли поглед любовен, приветен / към този труд довършен, подвиг многолетен / .. / Погълнал безшумно полвина живот. Ив. Вазов, Съч. I, 188.

8. В съчет. със същ. внимание, мисъл, ум. Запълвам, обхващам, ангажирам изцяло, напълно (нечие внимание, мисъл, ум). Любовта му бе погълнала всичкото внимание и той не бе чул, нито любопитствувал да узнае. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 83. Огнените му погледи съсредоточено падаха и оставаха дълго време на някой предмет, като че някаква смътна още и крайна мисъл .. поглъщаше всичкия му ум. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Всичката ѝ мисъл беше погълната от детето и от поетата издръжка на Висарионова. Ст. Чилингиров, РК, 270. // Прен. Само 3 л. Запълвам, обхващам изцяло нечие съзнание, мисъл, ангажирам напълно вниманието или времето на някого. Работата, макар огромна и напрегната, беше удоволствие за мене, поглъщаше ме изцяло. Ив. Димов, АИДЖ, 61. Ирина съзна с облекчение, че той [Борис] беше .. погълнат от мисълта за Мария, та не се интересуваше от впечатлението, което ѝ правеше обстановката. Д. Димов, Т, 187. От няколко месеца Юрталана се откъсна от кърската работа. Отначало я понаглеждаше .. но .. някакви големи грижи го поглъщаха постояннно и .. той я остави на Стойка. Г. Караславов, С, 128. Васил Стоянов от Болград .. държи мисълта си отправена към Браила, макар да е погълнат от учителските си задължения. М. Арнаудов, БКД, 246.

9. Прен. Остар. Неодобр. Присвоявам, отнемам възнаграждението на някого или това, което му се полага. Доходите на нашите училища ще да влязат в ръцете на правителството и то .. ще да са разпорежда с тях тъй, щото ходжите, чиновниците и медресетата ще да поглъщат сичко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 195. Малцината господари, които нищо не работят, по един хайдушки начин поглъщат почти двете трети от придобитото, а за работния народ едва остава третината от всичко туй. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. Махнете това зло, което тежи върху народа ни, тия варвари, които поглъщат най-голямата част от

негова труд и го оставете сам да са управлява. НБ, 1876, бр. 56, 218.

10. Остар. Понасям, търпя, издържам1. поглъщам се, погълна се страд. Стручков каза, че на Север е най-добре да се пие чай, така и повече захар се поглъща. Северът иска много захар. Й. Радичков, НД, 113-114. Поради карстовия характер на района всичките води се поглъщат от карста и по подземни пътища се отвеждат в недрата на планината. М. Тошков и др., НР II, 99. Небето постепенно се покриваше от гъсти облаци .. Скоро слънцето се погълна от тях. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 94. Учителската заплата на Редингота се поглъщаше от разходи за храна, облекло или болести. Д. Димов, Т, 69.

ПОГЛЪ̀ЩАМ СЕ несв.; погъ̀лна се св., непрех. Рядко. Отдавам се изцяло на някаква мисъл, занимание, чувство. След една дълга суша.. към края на юни паднаха обилни дъждове .. Селското население въздъхна от радост и се погълна всецяло в залисията на полския труд. С. Радев, ССБ I, 308. Заставях се да мисля за друго, да се погълна от целта, за която бях дошла тук. Бл. Димитрова, ПКС, 146.

◊ Земята да се отвори (разтвори, провали) <под краката ми, под мен> и да ме погълне. Разг. За изразяване на желание да се махна, да изчезна отнякъде (при чувство на силно смущение, неудобство или при непоносимо страдание). Тя усещаше очите на всички устремени към нея и в тоя момент би била радостна, ако се отвореше земята под краката ѝ и я погълнеше. Елин Пелин, Съч. III, 48. Бяха навели всички очи, рядко ще се осмели някой да подигне бързо очи, да погледне и всеки молеше земята да се отвори и да го погълне. Д. Талев, И, 354. (Черната) земя<та> (гробът) ме поглъща / погълне. Разг. Умирам. Седях си така и си мислех — какво ще правим с този разтурен син? .. Е, няма, отчаях се аз, тъй ще си го и гледам, докато ме погълне земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Добре познавам, че скоро ще ме погълне черната земя. Т. Влайков, Съч. II, 88. Поглъщам си / погълна си думите; поглъщам си / погълна си граматиката. Разг. Преставам да говоря, замлъквам, онемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо. Още отдалече забеляза [бате Коле], че под дъбчето седи човек, но не го позна .. — Хубава сянка си избрал в тая жега .. Изведнъж си погълна думите, прехапа език. Пред него се повдигна от земята Али Пехливан със зелено от злоба лице и стиснати зъби. К. Петканов, Х, 174-175. Насреща му се зададе търговец, възседнал едно конче, ама не конче, а ангел небесен! .. Като го видя, чичо Дяко си погълна граматиката. Чудомир, Избр. пр, 209-210. Поглъщам / погълна с очи (поглед) някого или нещо. Разг. С голям интерес, с вълнение, жадно или страстно гледам някого или нещо. Тя се усмихна, дяволито изви снага и отиде да затвори вратата .. Той я погълна с очи. К. Петканов, ОБ, 11. Казакът .. почна да срича надписите на картинките. Фиката го поглъщаше с поглед и сърцето му преливаше от радост. Г. Караславов, СИ, 117.

Списък на думите по буква