ПОГНУСЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГНУСЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Погнуса, отвращение; погнусяване. Ний затваряме страниците, а който не се бои от погнусение, нека ги разтвори сам и се наслади с езикова попара. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 235. Ний дочакахме тия циници сами да се качат до "върха на върховете" и сега със затъпени чувства почти се смеем, макар и със сълзи на погнусение. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Здравото обществено мнение ще се отврати с погнусение от съобщението на безподобния развратник Гарванов. Пряп., 1903, бр. 24, 4.

— Друга форма: погнушѐние.