ПОГНУСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГНУСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погнуся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Предизвиквам у някого погнуса, отвращение; отвращавам. Те станаха набързо и излязоха заедно със Сенов, който трепереше от гняв .. Тая случка го погнуси. Елин Пелин, Съч. II, 183. Страхливостта на Дяконов тая вечер го бе погнусила. Д. Талев, ГЧ, 94. Скоро цялата стая се изпълни с топла кръв, която душеше, давеше и погнусяваше. Хр. Смирненски, Съч. III, 111. Този акт, извършен от герои-катили в съучастие с лица, обладани от модерната беснотия над Вас, погнуси всяко благородно българско сърце. С, 1894, бр. 1475, 3.

ПОГНУСЯ̀ВАМ СЕ несв.; погнуся̀ се св., непрех. Обикн. с предл. от или подч. изр. със съюз да, като. Обзема ме погнуса, отвращение. Влезе в къщата ни, а се погнуси да ядеш от една паница с нас и какво ли не още, всеки ден. Д. Талев, ПК, 340. Евстати погледна Пантелеевия син и се намръщи. Погнуси се от тъпия израз на лицето му, от дебелите му, полуотворени устни и от празните му, изпълнени с омраза очи. А. Гуляшки, МТС, 331. Дядо Либен се погнуси от нахалството на Минтана, плю на земята и продължи гласно да мисли: — Пладнешки разбойник! К. Петканов, ДЧ, 47.

ПОГНУСЯ̀ВА МИ СЕ несв.; погнусѝ ми се св., непрех. Остар. Опротивява ми нещо, догнусява ме от нещо. Ако ли [нещо] ся не найде, от което да ся гнуси пияницата, тога може да му ся дават.. такива нечта, които да докарват блювание. Така ще може един път да му ся.. погнуси пиянието. Лет., 1869, 118. Ние знаем, че печеното мясо сто пъти е по-сладко от суровото, което освен това може и да ни ся погнуси. Й. Груев, КН 3 (превод), 13. Погнуси ми ся да го гледам такъв нечист. Н. Геров, РБЯ IV, 71.

— Други (остар. и диал.) форми: погнъсу̀вам, погнъся̀вам.