ПОГНУСЯ̀ВАНЕ

ПОГНУСЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от погнусявам и от погнусявам се. Охотата за различни ястия и погнусяването от еднообразна храна не са каприз и проста прищявка, а са съща потребност. Ч, 1872, бр. 13, 578.

2. Остар. Погнуса, отвращение; погнусение. Спирдончето с погнусяване взе да рови с харбията. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 199. Като минувал край Езопа, спрял се и го загледал с погнусяване и съжаление. Д. Немиров, Б, 44. Отвращението, което довчера българските граждани храняха към политическите сбирове, днес се обърна в погнусяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.

Списък на думите по буква