ПОГОВОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОВО̀РВАМ, ‑аш, несв. (рядко); погово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и прех. Говоря (в 1, 5, 6, 7 и 10 знач.) малко, кратко време. — Съгласи се, мамо, виж я само няколко минути, поговори с нея и после ми кажи. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 14. В село поговориха ден-два за иконописеца и скоро го забравиха. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Колко му [на Руменов] се искаше сега да вземе малката Даня в ръце, да ѝ поговори нежности, да послуша звънливия ѝ смях. Х. Русев, ПС, 19. Майка ѝ, като съседка, първа забеляза раздорите. Един ден тя изварди Найдена сам и реши да му поговори, да го посъветва с добро. Г. Райчев, ЗК, 119. поговорвам си, поговоря си възвр. и взаим. "Ех, че майсторски го скопосах: 1000, пригоди отподир още една нула, ето ти че станаха 10000 и къщата толкоз струва" .. Тъй си поговори Хаджи Димо. Ил. Блъсков, ПБ III, 19-20. — Вкъщи ли си е майка ти? — За какво ви е? — попитах озадачено аз. — Искам да се запозная с нея и да си поговорим. П. Славински, МСК, 10. Много пъти съм искал да си поговорим с теб, но ти се държиш студено, нямаше как. Ем. Станев, ИК I и II, 174. поговорва се, поговори се безл. Шината на едното колело беше се разслабила. Затова трябваше да се поговори с ковача. Й. Йовков, Ж 1920, 25. В това време той [Кребел] бе отишел в Русия и тогаз действително беше взело да ся поговорва, че може да мине за агентин в София. П. Р. Славейков, ПХС, 53. На родителската среща се поговори и за новата система за обучение.