ПОГОВОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОВО̀РКА ж. Кратък, обикн. синтактически незавършен традиционен израз с устойчива форма и преносен смисъл, проява на народното виждане и мъдрост, в който по образен начин се представя, описва някаква ситуация, качество и др. и който за разлика от пословицата не съдържа поучение, извод. Когато говоря правдиво .., аз не считам за достолепно да го усуквам, а всякога говоря според народната поговорка "Право куме, та в очи!" П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 278. "Хитрата сврака — с двата крака". Знаеш ли тая поговорка? А. Гуляшки, МТС, 226. Темите на разговор бяха върху известни на всички неща: всеки знаеше какво ще каже събеседникът му и беше въпрос само на превара, кой да приведе установената за случая формула или поговорка. Ив. Хаджийски, БДНН I, 132-133. Той ги [правилата] беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. // Разш. Всеки такъв устойчив традиционен израз с преносен смисъл (включително и пословицата), който съдържа поучение, извод. Нашият народ е създал поговорката, че приятелството се изгражда, след като двама души са изяли заедно един товар сол. М. Гръбчева, ВИН, 205. Колко вярна е старата китайска поговорка: "По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да слушаш". В. Дойков, НС, 3. Лисицата .. рекла вълку тази умна поговорка: "Не копай другиму яма, да не паднеш и сам в нея". А. Хаджоглу, ББ, 64.