ПОГОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГО̀ДА¹ ж. Остар. и диал. Погодба¹. Той поръча на владиците и на комисарите да работят открито и да не правят никакви тайни погоди с патриаршията. Тур., СбПер. п II, 137. По нас кога се случат препирни за някое земане-даване, погодата става или пред стари люде, или при кмета. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 502.

ПОГО̀ДА² ж. Диал. Жена, която подхожда за любима, съпруга, снаха на някого; прилѝка. Зажени се Дойчин добър юнак. / Саде оди, та си либе тражи — / нема нигде на лице прилика, / нема нигде на сърце погода. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. — Фала вамо, три добри девойки / .., / една, че е за уйкя уйница, / а друга за мене прилика, / а трекята за брат ми погода. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 150. Дека има за него прилика, / тамо нема за майкя погода / и си нема за старост роднине. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 42.