ПОГОДБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГО̀ДБА1 ж. 1. Остар. Спогодба, споразумение; погода1. Погодбата им била да му ся [на фабриканта] предаде владанието и къщата с всички сечива и покъщнина, чтото ся найде вътре. Й. Груев, СП (превод), 194. Високомерний нарфаец нито искаше да чуе за погодба, като вярваше, че непременно ще да победи малкото войска на Кортеса. П. Кисимов, ОА II (превод), 123.
2. Остар. и диал. Погаждане2, сговор, съгласие, мир; погода1, спогаждане, погодяване (Н. Геров, РБЯ IV).
ПОГО̀ДБА2 ж. Остар. и диал. Годеж (в 1 знач.); главене, оглавяване2, оглавяне2. Вечерта уговориха да обявят годежа след Великден .. На тръгване дядо Атанас стисна ръката на търговеца, разтърси я и трогнат .. му рече: — Па честита ни погодба, свате. Т. Харманджиев, Р, 14. Родителите спокойно продават своите дъщери на зетьовете си .. Българската дума годеж (погодба, пазарлък) свидетелствува, че и у нас са съществували подобни продажби и покупки. Знан., 1875, бр. 20-21, 312.