ПОГОДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОДЯ̀ВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от погодявам¹ и от погодявам се; погаждане¹, скрояване, устройване.

ПОГОДЯ̀ВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от погодявам² и от погодявам се; спогодяване, спогаждане, погаждане². Има някои, които мислят, че не е възможно да трае едно на пясък основано погодяване с гръцката патриаршия. П. Р. Славейков, СКНГ, 47-48. Патриархията, като не е .. сгодно за нея да ся съгласи на тези общеполезни поощрения на правителството .., отговаряла е .. сякога отрицателно на предложените от духовните ѝ чада начертания за погодяване. Н. Михайловски, ОВ (превод), 3.

ПОГОДЯ̀ВАНЕ³ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погодявам³ и от погодявам се; погаждане³, погождане.

ПОГОДЯ̀ВАНЕ⁴ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погодявам⁴ и от погодявам се; годеж, сгодяване, годяване, главяване, погодба², оглавяване², оглавяне².