ПОГОЛЕМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОЛЕМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поголемѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. поголемя̀х се, прич. мин. св. деят. поголемя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. поголемѐли се и (остар. и диал.) поголемя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Големея се малко, в известна степен. Ще му се да се поголемее, да покомандва, а чорбаджията е напипал слабото му място, поласкал го е. Ем. Манов, ДСР, 145. "Нека се поголемее — радваше се той — нека си усети душицата!" Беше му драго, сякаш него зачитаха. Н. Нинов, ЕШО, 11. Още и немците, кога искат да са поголемят пред ингилизите, тий казват, че ингилизкият език е завалено немски. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 223.