ПОГОЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГОЛО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. За действие — който засяга всекиго или всичко, попаднало в обсега му, без изключение. Кринит обърна коня си към Адрианопол, когато всичко беше вече загубе‑

но и катастрофата за ромеите се превърна в поголовно клане. А. Гуляшки, ЗВ, 271. Ветеринарният лекар отиваше сега да помогне на свои колеги за поголовната ваксинация срещу антракс в едно село. Д. Димов, Т, 293. — Хайде, казвай къде са партизаните. Матю свил рамене .. Започнал поголовен обиск. М. Гръбчева, ВИН, 366. Докато се качвахме, хранех тайни надежди, че поголовната сеч може да е пощадила тия непристъпни места, но жестоко се излъгах: където е могъл човек да стъпи, дърветата бяха немилостиво изпорязани. Н. Хайтов, ШГ, 258. Поголовно помохамеданчване. Поголовно унищожаване на растителността.

◊ Поголовен данък. Истор. Данък, плащан от цялото пълнолетно немохамеданско мъжко население на Османската империя; джизие. "Това малко селце (Клисура, Царибродско) трябва да плаща на султана 12 хиляди аспри поголовен данък, да работи ангария и да дава деца и десятък." В. Йосифов, Избр. тв I, 66. Повече от двадесет различни данъци събирали потисниците от населението: данък върху ориза, данък върху солта, поголовен данък. Ал. Гетман, ВС, 317.

— От рус. поголовный.