ПОГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ГО̀Н, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Остар. Стара мярка за повърхнина, равна на около един декар; уврат. Па и да бяха били добре гледани [лозята], нима с погон и половина може да се припечели друго, освен .. няколко ведра вино. Ст. Чилингиров, ХНН, 205. Мой татко беше много богат .. В него время, който имаше десят погона ниви и няколко овци, почиташе ся за много богат. В. Друмев, НФ, 94. — Ти беки не знаш, че у Трънча има пари нечетени.., ниви до 500 погона .. — Кой ли му е чел парите, че да ги знае.. и кой му е мерил погоните? Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 3-4, 15.