ПОГОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГО̀НВАМ, ‑аш, несв. (рядко); пого̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Гоня (в 1, 2 и 7 знач.) малко, кратко време или понякога. Пантата не хукнал да бяга, както то [момчето] си мислело, ами се обърнал, извадил и той револвера си и почнал срещу него една пата-кюта .. Погонил го .., па се върнал. Г. Караславов, СИ, 177. На блатото имаше няколко гъски. Момчетата пуснаха кучетата си да погонят гъските из водата. ИЗ 1874-1881, 1882, 18. Погони я известно време, но като видя, че няма надежда тя да го хареса, я остави на мира.

2. Остар. Подгонвам. Йедин денгубец искал да улови сянката си: той пристъпя и тя ся мести; той я погони и тя бяга пред него. Д. Манчев, БЕ I, 124. Рицарите .. нападали на градове, а га ги погоняха, затваряли ся в твърдините си. Й. Груев, КВИ (превод), 98. Приятел отначало, после погонил го и го наклеветил пред властта като смутител. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. Аз станах солдатин. Злочестината ме и там погони; тръгнах да пътувам в Остиндия, кораблите се разбиха о скали. Н. Бончев, Р (превод), 71. погонвам се, погоня се страд. и взаим. — Хайде да се погоним през междучасието.