ПОГОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГОРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв. (рядко); погоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. погоря̀л, ‑а, ‑о, мн. погорѐли, св., непрех. 1. Само 3 л. Горя1 (във 2 и 4 знач.) малко, кратко време. Церакът, кой го знае защо, гори на пресекулки: погори, погори, па по едно време забрави, унесе се и току пак припламне. Й. Радичков, СР, 57. На пътните врата ѝ [на невястата] дават под мишниците сомуни хляб .. Върху тия сомуни забождат свещите и ги турят над оджака да погорят малко. СбНУ ХV, 60. — Нека печката погори още, че вътре е много студено.
2. Остар. Загарям2 (в 3 и 4 знач.). Шумата на горичката бе погоряла и.. засипана с прах. В. Геновска, СГ, 30. Как са клюмнали и погорели / нивите от зърно натежели! Н. Ракитин, ППВ, 46. Сестра му Яна / пред стадо стои. / Ю десницата / котле ковано / .. / да си заръсва / вакли ягънца / .. / Да не погорят / от ясно слънце. Нар. пес., СбВСтТ, 70.
ПОГОРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв. (рядко); погоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Горя2 (във 2, 4 и 6 знач.) малко, кратко време или малко количество; поизгарям2. Ще ида, слънце да ме погори! К. Христов, В, 154. Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило, / помомувай си, докле е време; / погори ергени, моме мило. К. Христов, Кр, 43. Днес ще погорим от новите въглища, че старите свършиха.
2. Остар. и диал. Изгарям2 (в 1, 4 и 5 знач.). Разсърди се хала трооглава, / ка удари глава огньовита, / ка ги удари с тоя ясен огин, / та погори китени сватове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 157. Проговори ясно слънце: / "Стой, почекай, Бранко юнак! / Стой почекай на пладнина: / Я си тука бре постойвам / .. и поспивам, / че погорех си аргаке". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 87. погорявам се, погоря се страд.