ПОГОРЯ̀Л

ПОГОРЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. погорѐли. Прич. мин. св. деят. от погоря1 (във 2 знач.) като прил. Остар. Загорял (в 3 и 4 знач.). Първите лъчи на слънцето вече огряваха опрашената и погоряла зеленина на Орловец. В. Геновска, СГ, 318. Луната клонеше към залез. Наядена почти наполовина, тъжно огряваше погорялото поле, засушената и жадна за дъжд земя. В. Нешков, Н, 410. Видя погорялото си русо лице в бистрата вода и се насмука като жаден смок. Н. Каралиева, Н, 168.

Списък на думите по буква