ПОГРАНЍЧЕН

ПОГРАНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се намира или живее в близост до държавната граница. Щеше да направи всичко възможно за назначаването ѝ като учителка в някое затънтено погранично село в Трънско, например. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 48. Той [град Видин] останал силна погранична крепост на Дунава. Ст. Михайлов, БС, 134. На пограничните пунктове се забрани да пропускат каквито и да било пътници вън от княжеството. С. Радев, ССБ II, 11. Тази година холерата в Македония не можа да премине в България, защото не бе обхванала така силно крайните погранични области. У, 1911, бр. 217, 3. Пограничен район. Пограничен град. Погранично население.

2. Който служи за маркиране на държавната граница; граничен. Току пред поста се вижда малка могилка, обрасла с висока трева, измежду която стърчи бял камък, като надгробен паметник. Това е пограничен знак. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Пограничен стълб. Пограничен камък.

3. Който е свързан с охрана на границата; граничен. На 28 април през нощта, без да бъде усетена от пограничните постове, четата минава Дунава под Тутракан. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. Лейтенант Стаменов получи назначение — началник на погранична застава. Б. Несторов, СР, 42. Тя въртеше червената си клоширана пола и разговаряше с някого от офицерите от местното погранично поделение. Й. Стоянов, ПД, 12. До с. Вардин излезли .. непознати хора .., които избили пограничната стража и са отправили навътре към Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 136. Погранични войски.

4. Който става, протича, извършва се в района на границата. Галчев навлизаше вече в особеностите на пограничния живот и обичаше да наблюдава тия умни животни [кучетата]. Й. Йовков, ЧКГ, 183. Пограничната търговия, като ни запознава с нравите и обичаите на другите народи, такожде способствува на образоваността. Ч, 1872, бр. 13, 629. Пограничен инцидент. Пограничен конфликт.

— От рус. пограничный.

Списък на думите по буква