ПО̀ГРЕБ

ПО̀ГРЕБ1 м. Воен. Специално помещение, склад за бойни припаси и взривни материали. Петко поздрави войниците, после поиска да го заведат в барутните погреби, а оттам отиде при крепостните батареи. Ст. Сивриев, ПВ, 104. — Взривът се получава с бележка от съответен склад .. — Ако случайно избухне нашият погреб .., ще има да събират кокалите ни по срещните чуки. Г. Караславов, ПМ, 38. — Друго има ли? — попита Коларов .. — Още една бомба. — А бе, вие сте превърнали лодката на погреб — вика Коларов. А. Каралийчев, НЧ, 77. Широко приложение намира стоманобетонът и във всички отбранителни строежи: скривалищни бункери, галерии и укрития, брегови укрепления, погреби и др. Х. Нисимов и др., С, 6. Обр. Там [на тавана] от стари времена се хвърляха непотребните вещи: счупени столчета, скъсани цървули, захабени брадви, косери, та дори и лъкове и стрели се намираха в тоя погреб на различни старини. Н. Хайтов, ШГ, 28.

◊ Барутен погреб. Книж. Държава, район, в които периодично назряват остри конфликти и има опасност от избухване на война, от въоръжени сблъсъци. В началото на ХХ в. Балканите станали барутен погреб на Европа. Ист. Х кл, 1951, 166.

— Рус. погреб.

ПО̀ГРЕБ

ПО̀ГРЕБ2 м. Остар. и диал. Угощение след погребението на покойник в негова памет. Куршума случва в веждите / за жалост Радка — булката! / .. / Тъй са променя сватбата / във погреб, веселбата — с плач. Ч, 1875, бр. 10, 465.

ПО̀ГРЕБ

ПО̀ГРЕБ3 м. Остар. и диал. Зариване на лозите наесен.

— От Т. Панчев, Допълнение към речник на блъгарский язик, 1908.

Списък на думите по буква