ПОГРЕБАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЕБА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се отнася до погребение. В това време църковната камбана удари три пъти последователно. Това означаваше, че към църквата се приближава погребално шествие. Г. Караславов, ОХ I, 468. Сложиха малкото, почти детско тяло на Сисой Полюлеев в прост дървен ковчег, прекараха го през града в най-счупената погребална кола и го заровиха набързо в гробищата. Св. Минков, РТК, 176. Отрупан с цветя върху ковчега, лежеше той и аз не смеех да погледна лицето му, когато трябваше да произнасям погребалното слово. Сб??СЕП, 441. Съединил [Кекропс] жителите на Атика в един народ, научил ги да обработват маслините, установил брачните и погребални обреди. Н. Михайловски, РВИ (превод), 55. Погребална процесия. Погребално бюро. Погребален звън на камбана.

2. Прен. Тъжен, скръбен, печален. Желязното черковно клепало, разлюляно от халата, изрядко и с погребален глас, грабнат от силата на вятъра, тихо и отсечено прозвънтяваше в мълчаливата нощ. Елин Пелин, Съч. I, 53. Тъжните и красиви кипариси придаваха на мястото погребална тържественост. Д. Димов, Т, 461. — Не съм го [Ван Алтен] видял ни веднъж да влезе в заведение .. Нито да наруши погребалния си израз. Б. Райнов, НН, 385. Погребално настроение.