ПОГРЕБАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЀБАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от погреба (във 2 знач) като прил. Книж. Който вече е забравен, за който някой е престанал да мисли. Усещаше [омразата] дълбоко в сърцето си заедно с мъката по не една несбъдната мечта, по не едно погребано желание. Ст. Марков, ДБ, 220. Задава [лекарката] въпроси .., търси нещо здраво в рухналата психика .. Любовта към

професията .., забравената .., погребана мечта да следваш, да постигнеш нещо. ЖД, 1969, кн. 11, 16. Възкръсват в душата надежди погребани. Хр. Смирненски, Съч. I, 143. Погребани идеали. Погребани чувства.