ПОГРЕБАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГРЕБА̀Ч
ПОГРЕБА̀Чм. Остар. и диал. Мъж, който погребва, заравя в земята мъртвец. Га умре Милка, / нем да зовете / чужди погребачи, / лю да зовете, / Милкините братя, / Милка да погребат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 295.