ПОГРЕШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГРЕША̀ВАМ, ‑аш, несв.; погреша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. 1. Остар. Сбърквам, сгрешавам. Погрешил бе Единакът [вълкът] сметката си: убитият дивеч стигна на хищниците не за четири, а за цели шест дена. О. Василев, ДГ, 61. По стария обичай на булката булото хвъргаха в четвъртък напред слънце, но ний погрешихме и изменихме обичая, хвърлихме булото във вторник. М. Кънчев, В, 140. Питак дума, че най-изменяемото нещо са те‑
чението на водите и разположението на жените; но мислим, че погрешава в туй уподобявание този лезвийский мъдрец. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 21. Йедно лудо младо / .. / Руйно вино пило, / па се е опило, / друми погрешило. Нар. пес., СбНУ ХI, 12.
2. Остар. и диал. Греша1 от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ IV). погрешавам се, погреша се страд. погрешава се, погреши се безл.