ПОГРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЀШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни и (остар.) -а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който съдържа грешка; грешен¹, неправилен, неверен. Противоп. верен, правилен. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Д. Талев, ЖС, 89. Кой точно бе виновен за погрешните заповеди на нашето и на немското командуване, които донесоха толкова много жертви? С. Северняк, ОНК, 193. Участниците в заверата знаеха, че всяка непредпазлива дума или погрешна стъпка може да доведе турците до подозрение. Г. Дръндаров, ВЗ, 48. Ви или нищо не ще намерите да прочетете, или твърде малки работи, и то неточни и погрешни сведения. Ч, 1871, бр. 18, 556. Погрешна диагноза. Погрешни изводи. Погрешна теория. Погрешно твърдение. Погрешна позиция. Погрешно решение.

2. Който не съответства на действителността; грешен¹, неправилен, неверен. Противоп. верен. Ако древността не ни е завещала никакво име за Балканския полуостров, то тя ни е завещала обаче друго — една погрешна представа, която става причина да се дойде до днешното име. П. Делирадев, БГГХ, 9. Илюзия се нарича погрешното, изопачено възприятие. Псих. Х кл, 53. — Чакай! .. — извика Макс. — Ти влагаш съвсем погрешен смисъл в думите ми. Д. Димов, Т, 237.