ПОГРЕШНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЀШНОСТ, ‑тта̀, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от погрешен; грешност, неправилност. През средните векове разпределянето на известните тогава вещества в групи е ставало въз основа на техните външни признаци .. По-късно .. химиците разбрали погрешността на това групиране. Хим. VII кл, 1950, 8. Като не се ограничава само с обвиненията против английската дипломация за насъскването на Италия против нейните съюзници, немският печат се опитва .. да докаже на англичаните всичката погрешност на тяхната политическа програма. У, 1911, бр. 244, 3. Погрешност на възгледите.

2. Остар. Книж. Грешка; погрешка. Не мога се сети на кое столетие може се отнесе преписът, в който такожде има погрешности, които изеднъж ще ви се хвърлят в очите. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7-8, 43-44. Ти си добър и мудър человек, понеже не правиш такива погрешности, каквито правят вашите царски сановници. Г. Кръстевич, ИБ, 297-298. Само пророкът .. Йеремия ся притури [в ръкописа] от някого ветх писец по погрешност. КТЕМ, 552.