ПОГРИБАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЍБАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); погреба̀, ‑ѐш, мин. св. погрѐбах и (остар.) ‑ох, прич. мин. св. деят. погрѐбал, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар. и диал.) -бла, ‑бло, мн. ‑бли, св., прех. Погребвам¹; погребявам, погребям. — Днес ние не погрибаме пехливан Димо Канатлъ, но от днес се ражда един друг Крилат Димо — революционер и съзаклятник. Г. Манов, КД, 134. На ден люби гиздава девокя — / днес я либи, заран я погриба. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 52. погрибам се, погреба се страд.